Новата в Лебед от 1992 г.

Приемайки, че абсолютната звездна величина М на новите е М = -7,5, получена за по-близките такива звезди чрез съпоставяне на ъгловата и линейна скорост на разширение на обвивката й, наблюдението на ярките нови в други галактики и звездни купове дава още един метод за определяне на разстояния в астрономията.

Най-често нови се наблюдават в спирални галактики като нашата.

Фактът, че звезда се наблюдава и след избухването й като Нова, говори, че въпреки колосалното количество освободена енергия, звездата не се разрушава структурно.

На това изображение се вижда разпространението на изхвърленото вещество при взрива на Новата в Лебед от 1992 г. и още – че това е тясна звездна система.

На стари снимки тази мъглявина не се вижда. През 1992 г. бяло джудже в съзвездието Лебед изхвърли външните си слоеве, при което се наблюдава типичен взрив на Нова звезда. Светлината от Новата от Лебед 1992 г., разпространявайки се в околното пространство, освети близък облак газ, възбуди атомите водород в него и го “извади” от тъмнината. Газът, който действително е отделен при взрива на Новата се вижда като малко петънце малко над центъра на изображението.