Рентгеновите барстери, например, имат кратки, но много мощни импулси в рентгеновия диапазон. Механизмът на взривовете е същият, но тук вместо бяло джудже компактният обект е неутронна звезда или черна дупка. Скоростта на падащото вещество от съседната звезда, запълнила областта си на Рош е огромна и термоядрени реакции възникват преди веществото да е попаднало върху самия компактен обект. За секунди се освобождава колосално количество енергия, а от околополюсните области се изхвърлят бързи струи вещество.

Такъв рентгенов барстер е обектът SS 433 в Орел. Масата на гиганта, от който изтича вещество е 20 слънчеви, а на компактният обект - 11 слънчеви маси! Веществото, което се изстрелва от околополюсните области е със скорост от 80 000 км/сек.

Установено е, че Новите са близо до галактичната равнина и концентрацията им се увеличава към галактичния център, както при нашата, така и при другите галактики, т.е. те са разположени между променливите Лириди и Цефеиди.

СВРЪХНОВИ

Обозначават се подобно на новите - SN , съкратеното наименование на съзвездието и годината.

За разлика от новите, при тези катаклизмично променливи настъпват необратими промени в структурата на избухналата звезда, които бележат началото на краят й. Така завършват краткия си забележително ярък живот няколкократно по-масивните от Слънцето звезди. В други случаи се разрушават звезден остатък в тясна звездна система. Разрушава се и самата система.

Явлението е изключително рядко - средно на 100 години в една галактика.

Първото избухване на "звезда-гостенка", сведения за което са стигнали до нас, е било през май 1006 г.Изведнъж на небето просветнала звезда с яркостта на Луната в иначе бедното на звезди южно съзвездие Вълк, близо до Скорпион. Явлението разсърсило очевидците. Дълго време я наблюдавали и през деня.