Звездните населения според Бааде били два типа:
- звездно население от І тип – това са младите звезди с наличие на около 1% тежки елементи в състава. Тук е Слънцето, както и звездите от разсеяните звездни купове, от спиралните ръкави, от областите на звездообразуване. Тук влизали и газово-праховите мъглявини от междузвездното пространство в спиралните ръкави.
- звездно население от ІІ тип са старите червени гиганти и свръхгиганти от централните части на галактиките и от кълбовидните звездни купове, бедни на тежки елементи.
Както личи по характеристиката на звездните населения, Бааде е заложил на еволюционния критерий.
Друг изследовател на звездите и обектите в галактиките Кукаркин ги разделя според пространственото движение, т.е по кинетични признаци. Той въвежда термините подсистеми:
- плоска подсистема, съответствата на І тип звездно население. Концентрацията на обектите към тази подсистема увеличават концентрацията си към галактичната равнина и имат малки пространствени скорости спрямо Слънцето.
- сферичната подсистема съответства на ІІ тип звездно население според Бааде.
Огромното разнообразие от обекти в галактиките само най-общо може да се вмести в двете компоненти, независимо дали са наречени звездни населения или подсистеми. Тъй като впоследствие терминологията на подсистеми се доразвива, сега галактичните обекти се характеризират главно според пространствените си движения, които явно са свързани с еволюционния им стадий.
Сега галактичните обекти е прието да се характеризират с 5 подсистеми:
- І подсистема – това са обектите, разполагащи се на средно разстояние от 0,12 Кпс от галактичната равнина и са най-младите обекти на възраст под 10 милиона години – това е населението на спиралните ръкави.
- ІІ подсистема – обекти на разстояние средно от 0,16 Кпс от галактичната равнина и възраст около 1 млрд години. Тук са класическите цефеиди, звезди с изявени линии на металите в спектъра си, обекти близо до галактичната равнина, но не влизащи в състава на спиралните ръкави.
- ІІІ подсистема – обекти на средно разстояние 0,4 Кпс от галактичната равнина и възраст повече от 1 млрд години – тук са новите звезди, планетарните мъглявини, звезди със слаби линии на метали в спектъра си – това е диска на галактиките;
- ІV подсистема – обекти на разстояние 0,7 Кпс от галактичната равнина и възраст няколко милиарда години – обекти с по-големи пространствени скорости от Слънцето;
- V подсистема – обекти а разстояние повече от 1,3 Кпс от галактичната равнина и възраст, сравнима с възрастта на самата галактика – червените гиганти от кълбовидни звездни купове и централните области състоящи се изцяло от водород и хелий.
Тези подсистеми имат смисъл при изясняване еволюцията на самата галактика.
Еволюция на галактичните структури
Както сочат и последните изследвания, галактиките са възникнали почти веднага след Големия взрив или поне много бързо след него. Счита се, че първите сгъстявания вселенско вещество е дало началото на малки звездни острови, които следвайки общото разширение на пространство-времето са се групирали.
