Сегашните големи галактики като нашата са се образували от нееднократното сливане на малки галактики и поглъщане на малки галактики от големи. Има обаче изключения – открити са доста големи галактики само на няколко стотин милиона години време-пространство от Големия взрив.

Все още не е изяснен въпросът дали първо са възникнали галактиките като сгъстявания първично вещество или са възникнали първите звезди, които са се групирали в галактики.

Ето работния сценарий на формиране на галактики като Млечния път:

Първо се е формирала сферичната или V подсистема от стари кълбовидни звездни купове и гигантски звезди от галактичния център. После и останалите отвън навътре подсистеми, като звездообразуване протича и сега в спиралните ръкави.

Както сочат наблюденията на другите галактики процесът на звездообразуване не протича с еднакъв темп. Съдейки по наличието на звезди с различно съдържание на тежки елементи в състава им, руснаците Марсаков и Сухов през 1976-8 г. говорят за 3 групи звезди по този признак, което би могло да означава, че в Галактиката е имало поне 3 етапа на бурно звездообразуване.

Формиране на галактики като Млечния път.

Съдейки по възрастта на най-старите звезди, ясно е Галактиката е на преклонната възраст от поне 10 млрд години.

За изясняване еволюцията на Галактиката като цяло има смисъл подробното изучаване на нейната структура.

ОБОБЩЕНИЕ – обща характеристика на Галактиката:

И така, Галактиката ни спада към огромните спираловидни галактики с диаметър на видимите излъчващи места със звезди от около 25 Кпс или стотина св.г. , като Слънцето е на 10 Кпс разстояние от центъра или 30-тина св.г.

Оценката за броя на звездите в Галактиката е между 250 до 400 милиарда, като от повечето изследователи се приема последната цифра. Масата на Галактиката, съдейки по видимите обекти в нея е 1,4.10*11 слънчеви маси, а светимостта й възлиза на 1,3.10*10 пъти слънчевата светимост.

Дебелината на галактичния диск, където са повечето от звездите и междузвездните облаци е около 2 Кпс или 6 500 св.г.

Звезната плътност в околоностите на Слънцето е от порядъка 1/10 звезди в кубически парсек, а концентрацията към галактичния диск е до 3 звезди в кубически парсек.