СТРУКТУРА НА ГАЛАКТИКАТА
Магнитно поле и космически лъчи в Галактиката
В близост до Земята са регистрирани космически лъчи с огромна енергия, идващи почти в еднакви количества от всички посоки. Това е т.н. твърдо лъчение. През 1949 г. се установява състава на космическите лъчи извън земната атмосфера и е дадена оценка на плътността на енергията им, която се оказала колкото плътността на енергия на звездите. Основната част от енергията им се пада на протоните. На електронната съставяща се пада около 1/100 от общата енергия, а на ядрата на по-тежките елементи – още по-малко.
И така, освен от Слънцето или т.н. меко лъчение, Земята приема и твърдото лъчение от далечните звезди. Двете съставки на космическото лъчение – слънчевото и звездното са обратно пропорционални една на друга. В години на максимум на слънчева активност, когато до Земята достига по-голямо количество меко лъчение от активните процеси на Слънцето, твърдото лъчение се екранира и е по-слабо доловимо.
През 1949 г. след откриване на поляризацията на светлината от междузвездната среда било направено предположение, че в Галактиката има глобално магнитно поле около 1/100 000 ерстеда, което ориентира прашинките в едно направление. Всяка частица се върти спираловидно около магнитна силова линия.
Поляризацията на светлината става източник за изучаване геометрията на галактичното магнитно поле. Така било установено, че то е успоредно на диска на Млечния път и е по посока на спиралните ръкави.
Не е ясен произходът на магнитното поле на Галактиката, но се предполага, че то се генерира от мощните процеси, ставащи в галактичното ядро.
Централна област
Звездната плътност в околностите на Слънцето е средно 1 звезда в 10 куб. парсека или 0,1 звезда на куб. парсек, а към центъра на Галактиката достига до 3 звезди в куб.парсек.
Най-яркият участък от Млечния път се проектира в съзвездието Стрелец на границата със Скорпион. Тук множество стари звезди образуват т.н. Голям звезден облак в Стрелец, който е видимата част от централното сгъстяване или балджа на Галактиката.
