Изображение на тъмното вещество около диска на спирална галактика като нашата.

Изследването на галактиките през 80-те години създало доказало, че наистина няма галактика, чиято маса възлиза единствено на светещите звезди и видимите обекти в нея. Именно тази невидима маса вещество на галактиките била наречена корона или външно хало.

Масата на галактиките сега по-точно се определя при взаимодействащите галактики, където гравитацията си казва думата, отколкото по светенето им.

Излиза, че тъмното вещество е съществена част и ако се вземе предвид гравитационното му влияние, масата на галактиките значително нараства в сравнение с тази, определена по светенето на звездите им. Нарастват и размерите им – поне тройно.

Вземайки предвид наличието на тъмното вещество, оценките за размерите на нашата Галактика вече не са 100 000 св.г. или 30 Кпс диаметър на диска, а поне 300 000 св.г. или90-100 Кпс. Масата може да се окаже с цял порядък повече от 200 милиарда слънчеви маси.

Естествено възниква въпросът какво представлява това тъмно вещество и има ред предположения – изгаснали звезди и планетоподобни тела, черни дупки или потоци неутрино, неутрино с маса, различна от нулевата...

Или както казва Ходж в книгата си “Галактики” от 1992 г.:

“...излиза, че по-голямата част от Вселената е ненаблюдаема. Това, което виждаме е само част от айсберта – върха му. Грандиозните спирални галактики са само скелети на огромни тайнствени призраци.”

Вътрешно хало

През 1973 г. Острайкер и Пиблс доказват, че гравитацията не може да уравновеси въртенето на неустойчиви образувания от диска.

През 1975 г. Хол доказва, че галактиките с диск са устойчиви образувания, ако поне половината от масата е съсредоточена в невъртяща се сферична област около ядрото, наречена вътрешно хало с радиус поне 10-15 Кпс. Такава маса вещество не отговаря на наблюдаемата и наличието й е още по-спорно отколкото наличието на външно хало.