Това е най-подробното получено засега изображение на центъра на Галактиката с разделителна способност по-малка от разстоянието Земя-Слънце. През ноември 2005 г. астрономи от Калтех, Харвард-Смитсонианския център по астрофизика, от Института по астрономия на Тайланд и др., с финансовата подкрепа на Националната научна фондация на САЩ, използваха Националния радиотелескоп със свръхдълга база VLBA – Very Long Baseline Array , за да надникнат в сърцето на Млечния път много по-дълбоко от всеки друг път.

    Това е изображение на обекта Sagittarius А*, получено на честота 86 GHz . Бялото петно в центъра е мястото на свръхмасивната черна дупка, до която ни делят 26 000 св.г.

Съвсем скоро – в края на ноември 2004 г. - бе открита още една черна дупка с междинна маса от порядъка на 1300 слънчеви в самия център на Галактиката. Ако този обект наистина се окаже черна дупка от по-нататъшните изследвания, то междинните черни дупки ще се окажат наистина строителните тухлични, от които при сливане им се получават свръхмасивните черни дупки с милиони маси на Слънцето.

Новооткритият обект е с обозначение GCIRS 13 E , претендент за втора черна дупка с междинна маса е на разстояние само 1,5 св.г. от свръхмасивната черна дупка в центъра на Галактиката – много по-близо, отколкото е Слънцето до звездните си съседи /4,5 св.г./.

Наблюдават се и 7 звезди, обикалящи със скорост от 280 км/сек около черната дупка, всяка с маса 40 маси на Слънцето.

Хало.
Външно хало или корона

Някъде към 70-те години на ХХ век се считало, че всичко що се касае до структурата на Галактиката вече е изяснено. Резултатите от изследванията на пространствените движения на звездите и Слънцето; данните за другите галактики водели до извода, че видимият диск на Галактиката се простира до 15 Кпс от центъра й или диаметърът на диска възлиза на 30 Кпс.

Първото съмнение, че всичко по този въпрос е ясно било изследването на неутралния водород в съседната галактика М 31 в Андромеда. Странното било, че бил открит газ на голямо разстояние от центъра й, при това скоростта му на движение оставала постоянна. Дифузното вещество имало поведението на въртене на твърдо тяло. Това можело да означава само едно – че нещо извън него го притиска и не му позволява да изтече, да се разсее извън галактиката. Но това е нещо, което не излъчва. Така възниква идеята за наличието на скрита маса или тъмно вещество в галактиките и Вселената.