Метеорните потоци от своя страна могат да се разделят на:
- такива, в които метеороидите са разпределени по орбитата почти равномерно. Тогава в едни и същи календарни дни на Земята се изсипват потоците като Персеиди, Геминиди, Квадрантиди и др. с почти еднаква интензивност;
- и такива роеве, при които основната маса метеороиди е съсредоточена в малък участък от орбитата на роя. Невинаги Земята се среща с този участък, а през определен период, когато може да се наблюдава завишена активност на потока или направо “звездни дъждове” или по-правилното метеорни дъждове . Такива са Леонидите от 1833, 1866, 1966 и през последните години – 1999/2003, а също – Андроменидите от 1872 и 1885 г., Драконидите от 1933 и 1946 г.
Горе – равномерно разпиляно по кометната орбита вещество, което определя постоянството на метеорите от потока през годините
и
Долу – кондензации от метеороиди по кометната орбита, които понякога пораждат ефектните метеорни дъждове.
СПОРАДИЧНИ МЕТЕОРИ
Движат се по случайни орбити и запълват междупланетното пространство. Произлизат от:
- метеорни тела, отделили се от метеорни роеве в процес на разпад на тези роеве;
- псевдоспорадични метеори – такива, които спадат към роеве с изключително ниска плътност и даващи примерно 1 метеор на 2-3 часа в максимума си, както и такива, които спадат към роеве, но не са в период на активност на потока;
- метеороиди, получени в резултат на сблъсък на астероиди.
Резултатите от изучаване орбитите на спорадичните метеори показват, че в по-голямата си част те са остатъци от метеорни роеве, разсеяни под действие на гравитащионни и други смущения, т.е. имат кометен произход. Друга, макар незначителна на брой, но пораждаща едни от най-ярките метеори и болиди част метеороиди са парчета от астероиди.
- и накрая метеороиди с много малки размери и все пак с достатъчно маса, че да не могат да бъдат изтласкани от слънчевия вятър – това са частици с маси от порядъка 10 * (-13)/ 10 * (-6) г. Тези частици минават “между” молекулите от земната атмосфера, почти не взаимодействат с тях и постепенно намалявайки скоростта си, бавно се утаяват на земната повърхност( По данни от изкуствени спътници на Земята именно те допринасят за нарастване масата на Земята денонощно с 9 тона, а годишно – с 16 000 тона!)