Плътността на метеороидите, пораждащи телескопичните метеори от 5-8 зв. величини, е 0,8-0,9 г/куб.см, а на микрометеороидите с маса милионна част от грама са най-плътни – 3,5 г/куб. см. Такива частици се отделят по време на взрив на метеора, когато той рязко и кратковременно увеличава яркостта си. Тогава, в процеса на дробене на метеорното вещество, се образуват микрочастиците с най-висока (астероидна) плътност.
И така, метеороидите от кометен произход са предимно порести образувания, състоящи се от отделни структури.
Връщайки се на Земята совалките навлизат в земната атмосфера със скорост от 8 км/сек, при което керамичното им покритие се сгорещава до 1 400 целзиеви градуса. Кометният прах, пораждащ потока Леониди всяка година около 18 ноември се втурга със скорост от 70 км/сек и изгаря на височина 100 км над земната повърхност.
На тази снимка са фиксирани 3 Леонида при експозиция 5 минути в небето над Спрюс Ноб в Западна Вирджиния, САЩ. Звездният фон е от съзвездито Орион. Най-яркият метеор е болид, променил рязко цвета си по време на падането си и оставил димна следа, постепенно разнесена от ветровете на тази височина. През 2001 г. се наблюдава истински метеорен дъжд от Леониди, като броят им е около 3 600 за час по време на максимума.
СЪСТАВ НА МЕТЕОРОИДИТЕ – СПЕКТРАЛЕН АНАЛИЗ
Първите опити за наблюдение спектрите на метеорите чрез стъклени призми били правени още през ХІХ век. Оказало се, че спектрите на метеорите се състоят от ярки линии или са непрекъснати с преобладаващи цветове. Най-често, в 75% от случаите се наблюдава ярко оранжевата линия на натрия .В други случаи преобладава линията на магнезия, тогава метеорът изглеждя зеленикав.
Линейният спектър на метеорите свидетелства, че излъчват силно нагрети газове.
Първото успешно фотографиране на спектри на метеори е организирано през 1904-1907 г. от Блажко – идентифицирани били линиите на Са І, Са ІІ, Mg І.
До 1911 г. имало вече 11 заснети метеорни спектъра.
От 30-те години на ХХ век започнали системните снимки на метеорни спектри в Русия, Канада, САЩ, Чехо-Словакия, Япония, благодарение на което днес разполагаме с хиляди метеорни спектъра.
Ярките линии в метеорните спектри принадлежат на:
- неутралните атоми на желязото, натрия, мангана, калция, хрома и още на: азота, магнезия, алуминия, кислорода, никела, силиция, водорода, титана, кобалта и въглерода;
- йонизирани атоми на магнезия, силиция, желязото, азота, кислорода, алуминия, титана, хрома;
- ивици на молекулите на СН, CN , C2, N2, MgO , FeO , както и йонизирани молекули на азота.