ЗОДИАКАЛНА СВЕТЛИНА И ПРОТИВОСИЯНИЕ
През месеците около равноденствията обикновено на изток преди изгрева на Слънцето при много ясно небе може да се наблюдава ярък сноп светлина, наречена лъжлива заря или както е прието – зодиакална светлина.
Тази снимка на зодиакалната светлина е получена в обсерваторията Паранал, Чили. Всъщност, това е слънчевата светлина, отразена от фините частички прах в междупланетното пространство, който е концентриран в равнината на земната орбита и затова се проектира на небето ни около еклиптиката.
Понякога при много добри налюдателни условия се наблюдава конусовидно светене по небето около Слънцето, простиращо се в равнината на еклиптиката. Яркостта на сиянието намалява с увеличаване на ъгловото отстояние от Слънцето и леко се увеличава на няколко градуса около антислънчевата точка – ПРОТИВОСИЯНИЕ.
Това явление се дължи на наличието на твърди частички с микронни размери – 1-10 микрона –разпръснати в равнината на еклиптиката.
Масата на облака е 10 *19-10*20 г и може да се сравни с масата на един астероид със скромни размери. Плътността на облака фини частици е много ниска – той е по-скоро димка, през която може да се вижда безпрепятствено звездната светлина.
Облакът се върти около Слънцето по посока на въртене на планетите, като всяка негова частица се подчинява на законите на Кеплер, т.е. като цяло облакът се върти като рояк отделни частици, а не като твърдо тяло.
Проследявайки динамиката на частиците от облака, би следвало тези от тях, които са по-малки от 0,1 микрона да бъдат “издухани” от слънчевия вятър, а 10-тократно по-големите частици трябва да се доближават все по-близо до Слънцето по спираловидни траектории и в непосредствена близост до него да бъдат разрушени. Тези процеси би трябвало да водят до лишаване на облака всяка секунда от 10 * 7 г вещество или на 10 * 14 г за 1 година. Това означава, че само за 100 000 години облака ще трябва да престане да съществува. Фактът, че го наблюдаваме и сега, говори, че той има постоянен резервоар на постъпващи в него частици. Предполага се, че основният източник са процесите в близост до Слънцето – “производството на дим” от кондензиране на газове, предимно въглерод, който се изпарява в слънчевата атмосфера.
Известни са звезди с по-ниски температури, които произвеждат толкова много дим, че той засенчва част от тяхната собствена светлина.
Ако погледнете в посока, противоположна на Слънцето и се вгледате, може да доловите светене на нощното небе, наречено противосияние. То се получава от частичките прах с милиметрови размериот астероиден произход, коит осъщо се концентрират в равнината на земната орбита, но трябва да се разграничава противосиянието от зодиакалната светлина. Противосиянието е отражение под доста голям ъгъл и затова се вижда на нощното небе за разлика от зодиакалната светлина, която е в близост до слънчевия диск. През деня противояние може да забележите като ореол в облаците, ако летите със самолет.
Повече за метеорните дъждове на Персеиди и Леониди четете в проекта Пламен Иванов Иванов , участвал в Националната образователна програма в Интернет“Ловци на небесни съкровища”, 2005 година, на адрес: