Често метеоритите са с неравилна форма, но някои са конусовидни. И още една отличителна черта на метеоритите – повърхността им е набраздена с вдлънатини, наподобяващи отпечатъци на пръсти в глина. Метеорити с маса повече от няколко кг обикновено образуват кратери. По-малките метеорити с маси няколко стотина грама лежат върху земната повърхност.

Болид и това, което е достигнало от него до земната повърхност – метеорита вдясно.

Каменните метеорите обикновено се раздробяват още при падането си и по-големите парчета се изсипват върху Земята като метеоритен дъжд.

Тъй като метеоритите се врязват в земната атмосфера обикновено под ъгъл, падналият метеоритен дъжд е в област от земната повърхност с форма на елипса. Елипсът на разсейване може да достигне до стотици квадратни км. Голямата полуос на тази територия съвпада със земната проекция на траекторията на болида.

Сихоте-Алинския железен метеоритен дъжд, изсипал се в тайгата на Далечния изток на Русия на 12 февруари 1947 г. е породен от метеороид с маса поне 100 тона! Площта на разсейване е 15-18 кв.км, голямата полуос на елипсата е повече от десетки км, а ширината – 1-1,5 км.

Тази територия е изрината от множество ями средно с диаметър от 30 м и дълбочина до 6 м. Събрано е 27 тона метеоритно вещество, като най-голямото парче тези 1 тон 745 кг, а най-малкото открито – само 0,19 грама.

Средно за 1 година на Земята падат 1000 метеорита с маса до 10-тина кг.

На територията на България са паднали няколко метеорита. Най-големият открит е наречен Павел, на селището, където са открити няколкото му парчета с обща маса от няколко кг.

Най-големият открит метеорит в Югозападна Африка през 1920 г. – Хоба – е железен и има маса около 60 тона.

Карта на големите метеоритни кратери.