Освен звуковите явления, които следват болида и са лесно обясними, понякога се появява съскане или свистене едновременно с появата на болид. Тези аномални звукови явления, разпространяващи се със скоростта на светлината имат електромагнитен характер. Може би ярките болиди излъчват електромагнитна енергия в областта на ниските честоти. Такива болиди се наричат електрофонни.


Този болид е заснет по време на миналия максимум на Леонидите на 17 ноември 1966 г., когато се наблюдавал наистина забележителен метеорен дъжд, който ще остане като едно от небесните зрелища, наблюдавани от човешката цивилизация. Калифорнийският наблюдател Джим Янг съобщава за 50 метеора в секунда през 1966 г., а само той е фиксирал 22 болида с дължина на следата си около четвърт окръжност – 90 градуса.

Често болидите оставят след себе си дълги светещи опашки, които за разлика от следите на ярките метеори, се виждат десетки минути след болида. Това са газови или йонизирани следи във вид на сребристо-сини ивици, образуващи се на височина 80-95 км.

Освен газови, наблюдавани са и прахови метеорни следи, особено когато падането на болид е предизвестие за намиране на метеорит. Тези прахови следи възникват на височина около 40 км. Поради отразяване на слънчевите лъчи от праховите частици останали след болида във въздуха, тези следи може да се наблюдават привечер и дори денем.


Болид от Леониди 1998 г. е оставил след себе си ярка самосветеща следа, виждаща се в продължение на минути. Тези следи са на височина повече от 100 км над земната повърхност, раздуват се от ветровете и образуват интересни форми. Тази именно следа е изследвана чрез лазерен радар – т.н. лидар от астрономите в Базата на военно-въздушните сили с цел да се изясни на какво се дължи светенето на следата. Все още няма конкретен отговор на това.

МЕТЕОРИТИ

Ако метеорното тяло има достатъчно голяма маса и плътност, а скоростта му на навлизане в атмосферата е неголяма – около 22 км/сек, то половината или по-малко от него може да достигне до земната повърхност. Тогава се казва, че е паднал метеорит .

Метеоритите явно са метеороидни късове с астероиден произход и повтарят техния състав - биват каменни, железни и желязно-каменни.

Метеорита трудно може да се различи от обикновените земни камъни, особено ако дълго време е бил в земната почва. Скоро след падането, метеоритите се покриват с тънка кора до 1-2 мм, черно-въглена в резултат на взаимодействието им с атмосферните частици. При железните метеорити тази кора е със синкав оттенък. Каменните метеорити са червеникави и много лесно чупливи, а във вътрешността им може да се види ръждавина.

Pages