Въз основа на възгледите за състава и структурата на кометното ядро, по различен начин бил обясняван механизма на възникване на метеорния рой:

  • Скиапарели считал, че кометното ядро се състои от компактен облак твърди частици, свързани гравитационно, които под действие на Слънцето се откъсват от облака и започват да се движат самостоятелно.
  • Според Бредихин именно аномалните опашки, насочени към Слънцето се образуват в резултат на процеси на изхвърляне на твърди частици с размери повече от 0,01 мм, увлечени от газовите струи. Този възглед намира потвърждение и в сегашните виждания за структурата на кометното ядро.

Според интензивността на отделяне на газовете, кометите биват “нови” или непериодични (дългопериодични) и “стари” или периодични (късопериодични). “Новите” проникват във вътрешните области на Слънчевата система за първи път или много рядко, затова съдържат доста летливи вещества и оттам процесите на образуване на главите и опашките са доста бурни. Именно непериодичните комети са по-често достатъчно огромни и ярки, за да се виждат и с просто око. Повърхността на “старите” комети по-често се подлага на слънчевото греене и вятър, затова е обвита с топлоизолилащ слой от каменни вещества със значителна дебелина. Такава “изсъхнала” комета вече трудно може да се различи от астероид. Възможно е някои астероиди от групата на Амур, Аполон или Атон с “кометни” характеристики на орбитата си да са всъщност “изсъхнали” комети. Такъв е вероятно астероида № 3200, открит през 1983 г. от спътника Iras , чиято орбита съвпада с метеорния поток Геминиди. Счита се, че този астероид, всъщност бивша комета, е родителското тяло на този метеорен поток.

/ повече за връзката на астероидите, кометите и метеорите в статията 1 на Обрумов/

ВИДОВЕ МЕТЕОРИ

Наблюдаваните метеори условно могат да се разглеждат като:

  • спорадични или случайни – по всяко време и навсякъде по небето;
  • поточни или такива, движещи по сходни орбити с еднакви скорости, породени от едно и също родителско тяло. Те се появяват от една точка на небето – радианта на потока.

Метеорните потоци се наименуват на съзвездието, където е радианта им. Ако в едно съзвездие има няколко радианта, към името на потока се добавят гръцки букви – пр. Алфа и Делта Каприкорниди. Някои метеорни потоци могат да имат няколко имена – Андромениди /според местоположението на радианта на небето/ или Биелиди /по името на родителската комета, наречена на откривателя си/, също така Дракониди или Джакобиниди.

Средният брой метеори, наблюдавани с невъоръжено око за 1 час е 6-16. В периодите на активност на метеорните потоци, продължаващи от няколко часа до няколко денонощия, броят на метеорите е десетки, стотици или хиляди при метеорните дъждове.


Среща на Земята с метеорен поток, гледано от Космоса.

Pages