Скоро след това била установена родствена връзка на още един метеорен поток с кометата 1861 І, но по друг метод. През 1867 г. австрийският учен Вейс изчислил теоретично “кометните” радианти и ги сравнил с наличните наблюдения на метеори. Оказало се, че “радианта” на кометата 1861 І съвпада с открития през през 1838 г. радиант на метеорния поток Лириди, наблюдаващи се през април.

Това било доказателство на предположението на Хладни и Киркууд, че метеорните роеве са продукт от разпада на комети.

Най-убедителното доказателство за връзката на кометите с метеорните потоци бил метеорният дъжд Андромениди през ноември 1872 г. През 1826 г. Биели открил комета с период на въртене около Слънцето 6,8 години. При появата си през 1846 г. тя се разпаднала на 2 части – всяка със своя глава и опашка, движещи се по сходни орбити.При поредната си поява през 1852 г., двете комети вече били доста раздалечени – на цели 3 млн. км в пространството. Следващото появяване нямало. За сметка на това, на 27 ноември 1872 г., когато Земята пресичала кометната орбита, в течение на няколко часа се изсипал “звезден дъжд” с 13 000 метеора за 1 час и радиант в съзвездието Андромеда. Орбитата на метеорния рой била сходна на орбитата на разпадналата се комета, наречена на името на откривателя си Биела. Звездният дъжд се повторил и на 27 ноември 1885 г. – след почти 2 периода на кометата. Метеорните дъждове на Андроменидите или Биелидите, безспорно били продукт от разпада на комета.

Орбитата на Халеевата комета и метеорните потоци Ориониди и Ета-Аквариди, свързани с нея.