Така небесата сами се “погрижили” за възникване на нова област за изследване. В края на ХVІІІ–началото на ХІХ век възникнала метеорната астрономия.

Най-активните и известни метеорни потоци Леониди и Персеиди насочили вниманието на изследователите към връзката на метеорите с кометите.

На 12 ноември 1799 г. немският естествоизпитател Хумболт наблюдавал метеорния дъжд на Леонидите от Южна Америка. Събирайки всички сведения за това явление от местните жители, Хумболт разбрал, че явлението се наблюдавало в цяла Америка и Гренландия. Нещо повече – разбрал, че такъв дъжд е имало и през 1766 година.

Хумболт обърнал внимание и на факта, че метеорите от наблюдавания дъжд идват от едно място в съзвездието Лъв. Професорът от Йелския университет в САЩ, също очевидец, обяснил наличието на радиант с перспективата, обуславяща се с пресичането на поток успоредно движещи се метеорни тела от Земята. Анализирайки събраните данни за Леонидите, Олберс дошъл до извода, че през 33 години Земята пресича най-плътната част от този метеорен поток и предсказал, че следващият “звезден зъжд” на Леонидите може да се очаква през 1866 г. Така и станало.

През 1867 г. се появило съобщението на италианеца Скиапарели за това, че метеорите от 9-11 август 1866 г. с радиант в съзвездието Персей имат същата орбита като кометата, открита през 1862 г. от Суифт-Тътъл. През същата година било установено, че орбитата на метеорния поток Леониди, изчислена от Льоверие и Скиапарели, съвпада с орбитата на друга слаба комета Темпъл-Тътъл.