Болид – така се наричат по-ярките от Венера метеори (над –3/4 зв. в.).

Понякога те приличат на горяща главня или огнено кълбо с опашка.

Случва се падането им да е съпроводено с особен звук. Породени са от по-големи метеороиди, които не успяват изцяло да се разпаднат в горните слоеве на атмосферата. Някои достигат до тропопаузата, където именно се получават звуковите ефекти, придружаващи явлението. При сблъсъка с горната част на най-плътния атмосферен слой се получава ударна вълна.

Този чудесен кадър с болид е получен от Джон Барнет – момче от Южен Уелс на Обединеното кралство в края на септември 2003 г.. Станало случайно, докато снимал приятелите си скейтбористи.

Метеорит е прието да се нарича тази част от метеорното тяло с достатъчно голяма маса и плътност, както и с неголяма скорост на падане, която достига до земната повърхност.

Това е снимка на удивително ярко огнено кълбо, направено с обектив „рибешко око” от чешката станция на Европейската метеорна мрежа на 21 януари 1999 г. Ярката дъга горе вляво е на штриха на Полярната звезда, а в началото на метеорната следа може да видите прекъсване, поради 15-секундните затваряния на обектива. След обработка на кадъра, станало ясно, че ярката следа е възникнала на височина 81,9 км свършила съществуването си до 71,1 км, като метеорът е преминал това разстояние само за 6,7 секунди.

Орбитата на метеорното тяло издава принадлежността му към астероид от класа на Аполон, които пресичат земната орбита. През 40-годишното съществуване на Европейската метеорна мрежа са наблюдавани само десетина толкова ярки метеора. Предполага се, че метеорното тяло може да е паднало на чешко-полската граница, но метеоритът няма да е впечатляващ – от него ще са останали само няколко стотин грама.

Този метеоритен образец е от астероида Веста. Учените имат възможност да го изследват лабораторно.