След като знаем какво е светлинна година, можем да съобразим, че разстоянието до най-близката звезда α Кентавър примерно означава, че светлината, достигнала до нашите очи е пътувала повече от 4 земни години. Дори светлината, излъчена от собствената ни звезда не достига мигновено до нас. Необходими са й цели 8 минути, за да измине тези 150 милиона km, които ни делят от Слънцето.

Когато гледаме към небесните обекти, пред погледа ни са не просто пространствените измерения, а и времето. Гледайки към небето, ние пътуваме в пространство-времето на Вселената. Колкото по-далечни обекти наблюдаваме, толкова по-отдавна във времето се пренасяме. “Машината на времето” са астрономическите наблюдения, с които можем да осъществим пътуванията си в миналото и това е реалност. Погледът, хвърлен в дълбочината на пространството е поглед, отправен назад в миналото.