Около 1838 г. почти едновременно били определени паралактсите на 3 звезди:

• Вега, α от Лира – 2,55.10х14 или 255 трилиона km от руснака Василий Струве;
• 61 Лебед – 1,03.10х14 или 103 трилиона km от немеца Фридрих Бесел, Кьонигсберг;
• α Кентавър – 4,1.10х13 или 41 трилиона km от англичанина Хендерсън, нос Добра Надежда.

Трилиони km е голямо разстояние, трудно възприемано от нашите сетива. Всъщност колко голямо? – Нека си представим, че е възможно да поставим Слънцето с размери колкото топка за тенис в центъра на България. Тогава Земята ще изглежда като песъчинка на разстояние 4 m от него, а Вега трябва да търсим на разстояние около 7 000 km!

И така, едва в началото на ХІХ век звездното небе придобило триизмерност. Най-после “хвърленият между звездите лот достигнал дъното” – разстоянията до близките звезди дали мащаба на космическите дълбини.

Светлинна година - ly / ligth year /

Избягвайки неудобството да се борави с големи числа за разстояния до звездите, изразени в km, в астрономията се използват специфични единици за разстояние като доста своеобразната светлинна година.

Разстоянието от 9 и половина трилиона km или 9,5.10х12 km, което изминава светлината с максималната в природа скорост от 300 000 km/s за 1 земна година, това е светлинната година – ly /Ligth Year /.

Чрез светлинната година разстоянията до историческите първи звезди, на които е измерен паралакса изглеждат така:

• Вега, α от Лира – 27 ly ;
• 61 Лебед – 11 ly;
• α Кентавър – 4,3 ly.