НАРОДНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ
“Юрий Гагарин”
Стара Загора

КУРС ПО ОБЩА АСТРОНОМИЯ ЗА АСТРОНОМИ-ЛЮБИТЕЛИ

Надя Кискинова

(основно използвана литература: “Звездите разкриват нови тайни”, Н. Николов, В. Рачева, В. Голев, 1985 г.)

РАЗСТОЯНИЯ В АСТРОНОМИЯТА

Паралакс

Коперник смятал, че звездите са далечни слънца и е първият, който се опитал да определи разстоянието до тях чрез метода на паралакса. Разсъждавал така: след като Земята не е в центъра на Вселената, а обикаля около Слънцето, то ние от въртящата се планета би трябвало да виждаме как близките звезди се преместват на фона на далечните.

Подобна картина наблюдаваме, когато пътуваме с превозно средство. Тогава забелязваме как обектите покрай пътя бързо се заменят с други на фона на далечни хълмове или планини.

И още – погледнете палеца на протегната си ръка първо с едното, после с другото око. В двата случая го виждате на различен фон от отдалечената стена. Може да се измери ъгълът между проекциите му. Този ъгъл се нарича паралактичен.

Понеже Земята обикаля около Слънцето по почти кръгова орбита, то ние като пътници на естествения си космически кораб забелязваме как звездите очертават по небето елипси – отражение на земната елипсовидна орбита. При това, колкото е по-далече една звезда, толкова по-малка елипса описва тя по небето. Ако измерим ъгъла под който се вижда тази елипса от Земята, може да се пресметне разстоянието до звездата. Явлението се нарича тригонометричен паралакс.

Поради огромните разстояния до звездите паралактичните им ъгли са много малки и това е основната трудност при тяхното измерване.

Дори за най-близката звезда този ъгъл е по-малък от 1", а това е ъгълът, под който виждаме неголяма монета от разстояние около 2 km.

300 години изминали от времето на Коперник, докато бъдат измерени първите паралакти на най-близките звезди.