“Вие произнесохте присъдата ми с по-голям страх, отколкото аз я изслушах. Да изгориш някого, не означава да го опровергаеш.”
Джордано Бруно

В Рим на площада на Цветята, на мястото на кладата на коятотам бил изгорен Джордано Бруно /1548-1600 г./, днес има паметник.

„Твърди се, че децата се чувстват център на Вселената. По същия начин и ние сме били убедени – при това не само в собствената си централна роля, но също и в това, че Вселената е била създадена специално за нас. Тази стара и удобна заблуда – една безопасна представа за света – търпи упадък вече повече от пет века. Колкото повече вникваме в това как е устроен свеът, толкова по-малка нужда изпитваме да се обръщаме към Бог или боговете, толкова по-далеч във времето и в първопричините на нещата се оказва необходима божествената намеса. Цената на порастването е да се откажем от уютната сигурност.”

СЕНКИТЕ НА ЗАБРАВЕНИТЕ ПРАДЕДИ
Карл Сейгън, Ан Друян, БАРД 2003

Небулярната космогонична теория на Кант-Лаплас

“Две неща изпълват душата с винаги ново и силно удивление и благоговение, колкото повече и по-дълго размишляваме за тях –

звездното небе над нас и нравственият закон в нас .”

Имануил Кант/1724-1804/

Немският философ Имануил Кант първи създава универсална концепция на еволюиращата Вселена на основата на гравитационната нютонова картина за света през 1755 г. По-известна е нейната втора част с не дотам точното, но възприето наименование небулярна /газова/ космогонична хипотеза за произхода на Слънчевата система от първично сгъстяване, която той екстраполирал за цялата Вселена.

В края на ХVІІІ век се утвърждава теорията за всеобщото привличане на Нютон чрез обяснение на малките отклоненията в движенията на някои планети. Планетните движения са описани генерално от Кеплер. Законите на Кеплер и Нютон са в основата на класическата небесна механика. Пиер Симон Лаплас /1749-1827/ дава своя принос за тяхното изграждане.