Мястото, дори формата на Земята продължават да се разискват векове след това, а представите на най-изявените астрономи от Средните векове, записали категорично името си в човешката история все още са доста странни.
Вселената на Тихо Брахе.
На прага на епохата на астрономическите наблюдения с телескоп, в Дания Тихо Брахе /1546-1601 г./ разполагал с най-точните за времето си ъгломерни инструменти в обсерваторията си Урания и трупал забележителни наблюдения цял живот. Но това не било самоцел. Той се надявал, че те ще го доведат до доказателството на истинската, според него картина за света.
Заимствал я от древногръцкия Хераклит Понтийски от ІV век пр.н.е., а той – от едни от представите на още по- древните египтяни. Земята е неподвижна в центъра на света и около нея се въртят Слънцето и Луната. Около Слънцето се въртят 5-те видими с просто око планети Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Така се обяснявали техните сложни видими конфигурации по небето.
Три години преди да се появи Тихо Брахе на бял свят великият Николай Коперник /1473-1543 г./ най-после издал труда на живота си с обосновката на хелиоцентричната система на света. Но минали векове преди тя да надмогне геоцентризма в представите на хората, основаващи се на видимите движения на небесните тела.
Геоцентричната система отляво – Земята е в центъра на Вселената и Хелиоцентричната система отдясно – Слънцето е в центъра на Вселената. И в двата случая краят на света е до кристалната обикновено в представите сфера на далечните звезди.
Тихо Брахе и великият Йохан Кеплер /1571-1630 г/, разгадал законите, по които се движат планетите около Слънцето; Коперник и Галилео Галилей /1564-1642 г./ с неговите първи телескопични наблюдения, потвърждаващи хелиоцентризма; дори гениалният Исак Нютон /1643-1727 г./, поставил науката на съвременни устои са живели в Средновековна Европа, чиято съдба е диктувана от католическата църква. Независимо от това към коя система на света те се придържали, този свят е създаден от Бог за седем дена.
Този, който яростно се противопоставил на църковната догма и твъдял, че около другите звезди има планети, населени с живи съществ; че звездите и планетните им системи се раждат и умират, бил изгорен жив на клада.