Представата на древните египтяни за света. Долу е богът на Земята. Над него е богът Небе, поддържан в тази неудобна поза, разбира се от друг бог, защото всичко това е толкова голямо и непосилно за богоподобния човек.

Някои търсели устоите на света на гърба на гигантски слонове и костенурки...

Други се забавлявали с целия този свят, защото той е създаден, разбира се единствено за това.

Според най-древните представи светът е бил създаден от божества, които продължават да го наблюдават и ръководят.

Векове преди новата ера – нашето летоброене древните мислители в Гърция, където било събрано на едно място човешкото познание до това време създавали свои представи за света.

През ІV век пр.н.е. Аристотел поставя Земята, разбира се в центъра на всичко, но тя вече е кълбовидна и не й е нужна някаква опора, за да стои неподвижна. Централното положение на Земята е обусловено от самите вселенски свойства – най-тежкият елемент е „земята”. Останалите градивни елементи „водата”, „въздухът” и „огъня” имали свойството да се движат нагоре-надолу в подлунния свят. Единственият небесен елемент – „ефирът” бил в постоянно движение и затова за Луната, Слънцето, планетите и цялата небесна сфера с хилядите звезди нямало покой.

Според Аристотел никой никога не е създавал Вселената. Тя съществува вечно и е неизменна.

По същото време пак в Древна Гърция имало и други школи от мислители и техни поддръжници, сред които доста по-близки до реалността представи за света. Някои поставяли Земята редом с другите небесни тела и я „заставяли” да се движи по някакъв начин в пространството, но авторитетът на Аристотел бил неоспорим.

Според Аристотел диаметърът на Земята бил около 400 хиляди стадия или 70 хиляди км. През ІІІ-ІІ век пр.н.е. Ератостен с простички наблюдения и малко геометрия успял да определи размерите на земното кълбо, поразително доближаващи се до действителните – 40 хиляди км.