За разлика от Лиридите, Цефеидите се концентрират към галактичната равнина. И единия, и другия тип звезди са гигантски по размери. Спектралният клас на Цефеидите е предимно F , а в минимума на блясъка си, той се придвижва към К.

Т.е. Цефеидите са бяло-жълги гиганти и свръхгиганти, Іа или Ів клас.

Пулсациите при този тип звезди се дължат на специфичен механизъм на натрупване и освобождаване на енергия под фотосферите им. Такива звезди имат малко конвективно ядро, заемащо около четвърт от вътрешността им и протяжна област, където преносът на енергия става чрез лъчение.

Под фотосферата на звездата се натрупва двукратно йонизиран хелий, който има свойството да задържа енергия. В резултат на това място се получава голяма температурна разлика. Ако звездата беше малка и по-плътна, конвективната й зона под фотосферата би се справила с проблема на натрупване на излишна енергия. Но голямата звезда с доста по-ниска плътност на веществото си до фотосферата, на моменти се освобождава от натрупаната енергия чрез раздуване. Увеличавайки обема на звездата, лъчението изнася от него излишъка енергия, след което температурата при повърхността намалява и звездата се свива до характерните си размери. Отново започва процес на натрупване на двукратно йонизират хелий, задържащ енергия и неминуемо следва пулсация на звездата.

δ Cep е радиус 30 повече от този на Слънцето. При пулсациите на звездата, движението на фотосферата става със скорост от 20 км/сек, радиусът й нараства с 1,5 милиона км или със 7%. Температурата на повърхността се променя от 6 500 ° К , когато звездата е от спектрален клас F 3, до 5 500 ° К, когато е от клас G 1.

Още в началото на ХХ век, през 1912 г. Хенриета Ливит , изучавайки късопериодичните Цефеиди в Малкия Магеланов облак, установила важна закономерност при тези звезди, наречена зависимост период-светимост – перодът на изменение на блясъка на Цефеидите е толкова по-голям, колкото е по-висока светимостта на звездата. Т.е. съществува права зависимост между период и светимост при Цефеидите.

Зависимост период-светимост при Цефеидите