Не е задължително оста на въртене и магнитната ос да съвпадат. Излъчването на пулсара идва от магнитните полюси на неутронната звезда, в чийто конус като лъч на прожектор, достигат до страничен наблюдател, ако той се окаже на подходящо място. В противен случай, пулсарът с нищо не издава наличието си. С това се обяснява “отсъствието” на пулсар в някои мъглявини – остатъци от свръхнови.

Пулсарите са като “маяци във Вселената”, които служат и за измерване на разстояния в астрономията.