Някъде към края на VІІІ век пр.н.е. първият месец от годината римляните наречки мартиу – март - в чест на бога на войната Марс. Вторият месец – априлиус - април , означава разтварям – месецът на цъфтеж на дърветата. Третият – май - бил наречен на богинята Мая – майката на бог Хермес или Меркурий; четвъртият - в чест на богинята Юнона, съпруга на Юпитер – това е месец юни .

През VІІ век пр.н.е. по време на Помпилиус била направена реформа на календара. Били добавени още 2 месеца преди март – януари – наречен на двуликия Янус, съзарцаващ едновременно миналото и бъдещето; февруари – от думата februaris – очистване , тъй като на всеки 15 февруари се извършвал пастирският обряд пречистване. Фебриус наричали римляните бога си на подземното царство.

С двата нови месеца от общо 51 дена продължителността на календарната година се доближила до тропическата., но разликата от 10 дена все още ги деляла. Наложило се обаче да пренаредят броят на двите в месеците – щастливите мецеси с нечетни - 31 дена се редували от нещастни – четни – с по 30 дена. Само февруари бил двойно нещастен – по-къс от останалите и при това четен – от 28 дена.

На всеки 2 години бил вмъкван допълнителен месец от редуващи се веднъж 22 и следващия път 23 дена. Така всеки 4-годишен период се състоял от 2 години по 355 дена и 2 удължени от по 377 или 378 дена. При удължените години 24 февруари се броял 2 пъти. Първият от тези дни се наричал 6-ти ден преди началото на март, а вторият 6-ти втори такъв ден преди началото на март и това довело по-късно до терминология, според която и досега наричаме удължените години високосни. Но за тях си има други правила в следващите реформи на календарните системи.

Доближаването до тропическата година съществено се подобрило, но сега общият брой дни в цикъла надвишавал с цял ден тропическата година. Разликата се натрупвала и отново довела до несъответствие на календарната система с годишните сезони.

За да се избегне несъответствието между календарните дати и явленията в природата от време на време се изменяла продължителността на допълнителните месеци. Промяната въвеждали жреците, които понякога злоупотребявали със своята власт, произволно скъсявайки или удължавайки годината според събитията и собствените си политически пристрастрия. В резултат на това календарната година се оказала толкова объркана, че се случвало жътвата да се случи не през лятото, а през зимата.

Хаосът на римския календар от онова време най-сполучливо характеризира Волтер: Римските пълководци винаги побеждавали, но никога не знаели в кой ден били победите им.

Юлий Цезар

Юлиански календар – стар стил

Настоящият общоприет календар води началото си от слънчевия календар на древните римляни.

Юлианският календар или т.н. стар стил е на името на римския държавник и пълководец Юлий Цезар. През 46 г.пр.н.е. той поверил на Созиген да извърши поредната реформа на календара и така да въвеве ред в държавното управление. За основа на календарната система Созиген приел египетския слънчев календар. Годината вече съдържала 365 денонощия, като на всяка 4-та високосна година се добавял 1 ден и броят на дните в нея възлизал на 366. Високосна е всяка година, чийто пореден номер се дели на 4 без остатък. В такава година месец февруари съдържа не 28, а 29 дена.

Новата година започва от януари.