Еврейски календар

Отначало евреите използвали лунен календар. Лунно-слънчевият бил въведен през 499 г.пр.н.е., а разработването му продължило цял век. Той трябвало да се съобрази с историческия факт на освобождаване на евреите от египетско робство. Това станало на 15-тия ден от месеца, наречен нисан. В чест на това събитие се празнува еврейската Пасха, а самият месец нисан трябвало да бъде първият пролетен месец в годината. Изискването месец нисан да бъде винаги първият пролетен налагало съвместяването на лунния със слънчевия календар. Евреите използвали метоновия цикъл, но отмествали началото на годината си с ден-два, тъй като тя не можела да започва в дните неделя, сряда и петък от седмицата, според религиозната обрядност.

За начало на еврейското летоброене се приема митичното сътворение на света – ерата на Адам, започваща от 7 октомври 3 761 г.пр.н.е.

Тази доста сложна календарна система и досега определя ежедневието на Израел въпреки официално възприетият календар.

3) Слънчев календар

Родината на слънчевия календар е древен Египет. Главното египетско божество е бог Ра – Слънцето. Египетските жреци щателно изучавали движението му по небето и тълкували божествените послания.

Египетски календар

Египтяните забелязали, че лятното слънцестояне настъпвало с първия предутринен изгрев на най-ярката звезда на небето – Сириус, Сотис, както я наричали те. Забелязали, че тези изгреви съвпадали с разливите на Нил, от което зависела реколтата от зърнени растения.

Египтяните определили продължителността на тропическата година по първата поява на Сириус и вместили в слънчевата година от 365 дена 12 месеца – всеки с по 30 дена. 5-те дена до 365 добавяли в края на годината и се чевствали като дни на раждането на боговете, произлезли от съюза на небето и земята – Нут и Хеба. Египтяните имат 3 годишни сезона, свързани със селскостопанската им дейност, всеки съдържащ 4 месеца – време на разлив на Нил, време на сеитба и събиране на реколтата.

Всеки месец се делял на 3 големи седмици по 10 дена и 6 малки седмици – по 5 дена.

Египетските жреци много добре знаели, че календарната им година от 365 дена се разминава с по-дългата тропическа година, но в продължение на няколко столетия не предприели реформа, за да не объркат празниците на боговете. Дори фараоните, възкачващи се на престола, давали клетва, че няма да променят календарната система. Това не пречело да се въвеждат ери, според властването на отделните фараони.

Римски календар

Ерата, от която води летоброенето си древния римски календар е митичното основаване на Рим от братята Ромул и Рем. По сегашния календар това е датата 21 април 753 г.пр.н.е.

Годината започвала от първото число на месеца, в която се падало началото на пролетта. Състояла се първоначално от 304 дена и 10 месеца без наименования – само с пореден номер.