Сред редицата открития на Галилей е ЗАКОНЪТ ЗА СВОБОДНОТО ПАДАНЕ НА ТЕЛАТА:

където G е силата, под действие на която тяло с маса m пада равноускорително - със свяка секунда скоростта на тялото нараства с една и съща величина.

Галилей доказал, че ако се пренебрегне съпротивлението на въздуха, всички тела биха падали с едно и също ускорение - земното g.

Известната наклонена кула в Пиза, където Галилей правел своите опити, довели до закона за свободната падане на телата.

“Науката е опит да се приведе хаотичното многообразие на нашия сетивен опит в съответствие с някаква единна система на мислене.”

И още:

“Това, което ние наричаме физика, обхваща група от естествени науки, основаващи своите понятия на измервания, при което представата и твърденията на тези науки се поддават на математическо изразяване.” Айнщайн

Галилей твърдял, че съществува вакуум и показал как може да се получи той, но това били умозрителни заключения.

30 години по-късно Робърт Бойл направил опита с перо и тежка златна монета в тръба, от която е изтеглен въздухът. Наистина и перото, и тежката монета в такава тръба падали по един и същи начин.

В разрез с общоприетите схващания на Аристотел, според който естественото състояние на телата е покоят и за да се приведат в движение, трябва да им се приложи сила, Галилей твърдял, че за поддържане състояние на движение не е нужна постоянно действаща сила.

Основният закон на класическата механиката на Галилей-Нютон, известен като ЗАКОН ЗА ИНЕРЦИЯТА гласи:

"Тяло, достатъчно отдалечено от други тела, запазва състоянието си на покой или равномерно праволинейно движение."

Неявно в този закон става дума не само за движението на тяло, а за отправните тела или отправната система спрямо която се извършва движението. В този смисъл движението е относително .

Впоследствие са доразвити понятията и са въведени нови:

Отправните системи са инерциални и неинерциални.

Инерциална отправна система е тази, която се движи равномерно праволинейно.