Етап на бавно гравитационно свиване
Този етап вече протича пред очите на външни наблюдатели като нас. Спектърът и светимостта на протозвездите в този етап се променят, а отделните превъплъщения могат да се проследят на диаграмата спектър-светимост.
Пръв отново японският астрофизик Хаяши е пресметнал трековете на звезди с различни маси от Началната към Главната последователност и основната закономерност – колкото е по-масивна протозвездата, толкова по-малка е вертикалната част на нейния трек.
Това означава, че колкото е по-масивна една звезда, толкова по-бързо протича този етап от формирането й, а и цялата следваща еволюция.
Примерно, за звезди с маси
- 15 слънчеви времето на живот от Началната към Главната последователност е около 60 000 години;
- за звезди с маса околослънчевата – 50 милиона години,
- а звезди с маса половината от слънчевата – 1,5 милиарда години.
Основната част от г
равитационната си енергия звездата отделя, когато радиусът и светимостта й се доближат до крайните стойности. Или, вероятността да се наблюдават протозвезди съвсем близо до Главната последователност е по-голяма. Тогава температурата в недрата вече е от порядъка на поне 3 милиона К – температура вече достатъчна за започване на интензивни термоядрени реакции. Свиването на звездата не спира изведнъж. Необходимо е още малко време, докато енергията на термоядрения синтез се уравновеси с гравитацията и тогава вече можем да говорим на типична звезда от Главната последователност.
Космическият телескоп “Хъбъл” получи това детайлно изображение на типична област на звездообразуване в нашата галактика Млечен път – масивна звезда в края на живота си, носеща се през веществото, което е изхвърлила преди само 250 000 години чрез бурния си звезден вятър. Това вещество се осветява от звездата и формата му наподобява сърп /Луна в пълнолуние/. Така е наречена тази мъглявина, чието обозначение в каталозите е NGC 6888. Звездата WR 136 спада към класа на свръхгорещите огромни краткоживущи звезди на Волф-Райе. Пъстрото изображение на “Хъбъл” разкрива с безспорна яснота природата на шелфа от вещество около тази звезда, състоящ се от фрагменти и по-плътни възли газ / в синьо/. Цялата структура наподобява осветявана от ултравиолетовата светлина на звездата WR 136 овесена каша в прозрачна опаковка.