Звездите се движат във всевъзможни посоки в пространството. Като земни наблюдатели можем да доловим и измерим лъчевата скорост по направление на зрителния лъч /чрез ефекта на Доплер/.

Можем да измерим и тангенциалната скорост по посока, перпендикулярна на зрителния лъч, която ни дава представа за отместването на звездите върху небесната сфера – наистина само за по-близките звезди. Оттук можем да съдим за собственото движение на звездата.

Във всяка площадка от тази небесна сфера е даден броят на звездите – числото горе и средните лъчеви скорости на повече от 2 000 звезди. Знакът “-“ означава, че звездата се отдалечава по зрителния лъч, а “+” – доближава се

Най-бързо движеща по небето ни е звездата на Барнард. Тя е от 9,5 зв. в., проектира се в съзвездието Змиеносец и е една от най-близките до нас – на 1,81 пс разстояние. Звездата на Барнард е от спектрален клас М5V и се движи към Слънцето с лъчева скорост 108 км/сек.

Движение на Слънцето в пространството

Ние заедно със Слънцето също се движим сред звездните си съседи и това трябва да се отчита при определяне движенията на звездите и системите в Галактиката.

Прието е, точката от небесната сфера, към която е насочено движението на Слънцето да се нарича апекс, а противоположната й – антиапекс.

Определяйки собственото движение на звездите в близост до апекса и антиапекса, може да се определеи относителното движение на Слънцето спрямо тях. Това относително движение на Слънцето ще кара звездите към апекса видимо да се разбягват, а при антиапекса – да се доближават. Така изглежда, че се раздалечават дърветата, когато пътуваме по прав участък от пътя. Зад нас те се събират.