Южният галактичен полюс G2 е в съзвездието Скулптор с екваториални координати:
Рекстанцензия α = 0 h 48,9 m
Деклинация δ = - 27,4o
Чрез галактичната ширина b – ъгловото разстояние или частта от големия крът, минаващ през галактичните полюси и светилото. Измерва се в градуса и части от тях, като 0o е при галактичния екватор, + 90o при северния галактичен полюс и - 90oпри южния небесен полюс.
Галактичната дължина l се отчита от точка, съответстваща на посоката към центъра на Галактиката в съзвездието Стрелец и отстояща вдясно /западно/ от пресечната точка на небесния и галактичен екватори в съзвездието Орел /възходящия възел/ на 33o. Измерва се също в градуси и части от тях – от 0oдо 360o в посока обратна часовниковата стрелка, гледано от северния галактичен полюс.
Собствени движения на звездите
Звездите са толкова далече от нас, че за дълги периоди от време – много по-големи от живота на цели поколения – видът на звездното небе е един и същ. Затова съзвездията отдавна са служели на хората за ориентация във времето и пространството.
Неизменността на небесата е илюзия, която явно за първи път била заподозряна от китайския астроном И Син едва през VІІІ век от н.е.
Десет века по-късно, през ХVІІІ век, Халей се заел да сравни използваните по това време звездни каталози с тези на Хипарх от ІІ век пр.н.е. и още по-стария – на Тимохарис и Аристид от ІІІ век пр.н.е. Освен очакваните промени в екваториалните координати, дължащи се на прецесията, Халей забелязал, че по-близките звезди като Сириус, Арктур, Алдебаран имат допълнителни отклонения. Халей предположил, че те се дължат на собственото движение на звездите в пространството, което било доказано малко по-късно през същия век от Майер и Мескалини.
Системна работа по измерване на собствените движения на звездите започват от края на ХVІІІ век, но и сега само на около няколко хиляди стотици звезди от близките звезди са известни пространствените премествания.
Преместването на звездите върху небесната сфера за 1 година се нарича нейно собствено движение μ.