Тези 18 малки сини обекта – всеки на по 11 милиарда светлинни години от нас и съдържащ няколко милиона звезди – сега вероятно са в състава на някои големи галактики. Това е “строителният материал”, който чрез сливане и поглъщане на по-малки от по-големи купчини звезди са “израснали” съвременните галактики в това число и нашата собствена Млечния път.

За разкриване тайните на галактиките е създаден специален уред, наречен “Сорон”, монтиран от 1999 г. на 4-метровия огледален телескоп в обсерваторията Ла Палма, Испания, о-в Майорка. Полевият интегрален спектрограф “Сорон” прилича на фасетно око на муха и се състои от 1500 събирателни микролещи, които концентрират светлината на галактиката в 15—микроскопични точици. Там светлината попада върху оптична мрежа от стъклени тристенни призми, които разлагат бялата светлина на съставните й цветове. Предназначението на уреда е чрез спектъра да долавя движението на звездите в галактиката чрез ефекта на Доплер. Така става ясно, че скоростта на звездите варира от 50 до 250 км/сек /180 000 до 900 000 км/час/ и се получават данни за въртенето на галактиките като цяло.

Галактики като елипсовидните и лещовидните, смятани за инертни, се оказаха доста интересни. Открити бяха и ядра в някои от тези галактики, които се въртят или в обратна посока или перпендикулярно на въртенето на самата галактика. Най-интересна е лещовидната галактика NGC 4550. В нея съвсем плосък централен диск от звезди, който се върти в една посока, е вложен в по-дебел звезден диск, въртящ се в точно обратната посока. Според учените странната галактика е резултат от сблъсъка и сливането на две лещовидни галактики с противоположни една на друга посоки на въртене.

Това изображение е получено от двете космически обсерватории “Хъбъл” и “Спитцер” и е първото на толкова отдалечена първична галактика във Вселената във видими лъчи и в част от близката инфрачервена област на спектъра. Галактиката е от т.н. Дълбоко небе на “Хъбъл” и е твърде голяма и масивна за своята крехка възраст.

Галактиката ни пренася на само 800 милиона години от Големия взрив и е на път да “поспори” със сегашните ни представи за формирането на галактиките от сливането на малки в големи и още по-големи до сегашните огромни звездни острови като нашия Млечен път.