Галактики-джуджета

Големите ярки галактики се виждат от големи разстояния, но никой не може да каже колко малки и неярки галакити има. Не може да се твърдо със сигурност дори колко е броят им в Местната група галактики, т.е. в непосредствена близост до нас.

Счита се, че са около 40 в обем от 1,2 Мпс. Свидетели сме на постоянни открития, които говорят, че броят на малките галактики-джуджета съвсем не е малък – преценките са, че те са 90% от всички останали. Ето защо представляват специален интерес – и не само като преобладаващи по брой. Както малките тела в Слънчевата ни система, галактиките-джуджета биха могли да хвърлят светлина върху разбиране процесите в галактиките при формирането им в ранната Вселена. Считайки, че големите галактики днес някога са възникнали от сливане на множество по-малко масивни фрагменти, наблюдаваните галактики-джуджета сега са оцелелите и самостоятелно еволюирали сгъстявания на първичната материя. Това виждане се потвърджава от техните характеристики:

Галактиките-джуджета имат от няколко десетки хиляди до няколко десетки милиарда звезди. Размерите им са от 5-50 пъти, масите – от 10-100 пъти, а светимостите им – 50-10 000 пъти по-малки в сравнение с тези на Млечния път.

Относителното съдържание на тъмна материя в тези галактики като цяло е повече .

Най-малките галактики-джуджета с характерни размери от порядъка на 1 Кпс, в които протича активно звездообразуване, по-скоро наподобяват изолиран комплекс на звездообразуване, отколкото същинска галактика. Но като цяло звездите в галактиките-джуджета са с по-малко тежки елементи в състава си, отколкото звездите в спиралните галактики.

Приемайки, че не е възможно да бъдат наблюдавани повечето галактики-джуджета поради малките им размери, огромните разстояния и това, че в повечето от тях едва ли протича активно звездообразуване, даващо видимост на структурата и основавайки се наличния наблюдателен материал, Ева Гребел прави морфологична класификация на галактиките-джуджета:

•  спирални джуджета

Те са най-масивните сред галактиките-джуджета, с ниска повърхностна яркост и много тъмна материя. В тях протича звездообразуване, но не особено активно.

Спиралните джуджета се подразделят на същите подтипове като големите спирални галактики – S0, Sa, Sb или т.н. ранни типове са по-богати на метали от по-късните Sc,Sd ,Sm типове, които се въртят около оста си като по-компактни образувания.

•  сини компактни джуджета

Това са галактики с активно звездообразуване, с висока яркост и силна концентрация на газ и млади сини звезди към центъра си. Вътрешните части на тези галактики се въртят като твърдо тяло, а газът се простира в още по-голям обем от областта на звездообразуване. Най-често това са изолирани галактики-джуджета, разположени далеч от плътните центрове на групите и купове галактики.

В Местната група галактики не се наблюдават такива галактики.

Има 2 подтипа – сини аморфни джуджета с изобилие от йонизиран водород или т.н. НІІ-галактик и такива с изобилие на млади звезди тип Волф-Райе или WR -галактики.