Елиптичните разделил според степента на сплесканост на подкласове по формулата

е = 10 (a – b)/ a

като а и b са съответно най-големия и най-малкия диаметър на елипсата.

“Вилицата” или “камертонът” на Хъбъл започва с най-близките до кълбовидните елиптични галактики тип Е0 до все по-изтеглени елипси от тип Е7. В основата на разклонението са рядко срещаните лещовидни S 0 галактики, а спиралните се подреждат в две разклонения на нормални S и пресечени SB спирали, също подредени, но по развитост на спиралните ръкави в подкласове a , b , c . По-късно е въведен и подклас d . “Набучени” на “вилицата” са неправилните Irr галактики.

Вилицата на Хъбъл

Елиптични галактики

Сред елиптичните галактики са както най-масивните гигантски галактики с маси и светимости от порядъка на трилиони слънца, така и най-малките галактики-джуджета с маси и светимости само милиони слънца – колкото е при кълбовидните звездни купове.

Диаметрите им са от 1/10 до 100 Кпс.

Най-масивната елиптична галактика, която можем да наблюдаваме в центъра на купа галактики в Дева, е М 87. Размерите й са сравними с една такава локална група галактики като Местната група галактики, с диаметър от 2 Мпс.