В съседното на Андромеда съзвездие Триъгълник през 1764 г. Месие открива мъглявина и я описва под № 33 в своя каталог. По-късно се оказва, че това е друга спирална галактика, която е малко по-далеч от нас в сравнение с М 31. Нещо повече, ъгловото разстояние между М 31 и М 33 на небето е само 15^o, което означава, че разстоянието между тях в пространството е 600 000 св.г. Това дава основание някои да считат, че М 33 е спътник на М 31, но едва ли е така.

Поради близостта си до нас, ъгловите й размери надвишават 2 пъти лунния диск на небето, но се вижда добре с бинокъл или неголям телескоп.

Диаметърът на М 33 е само 40 000 св. г. или 18 Кпс. Тя е 3-4 пъти по-малка от М 31 и 2 пъти по-малка от Млечния път.

Масата й е от порядъка на 15 млрд слънчеви маси.

Както М 31, така и М 33 се движи към нас с лъчева скорост 183 км/сек .

Спиралната структура на М 33 е добре отчетлива. Тя е по-разгърната спрямо зрителния лъч – под ъгъл 35^o. Дълго време са я причислявали към късните спирали от тип Sc и поради особеностите й – дори към неправилните I -галактики.

М 33 има малко ярко ядро и 4 спирални ръкава, които са силно разклонени, така че е имало предположение, че броят им е 7. Всъщност спиралните ръкави са по-скоро само 2, но те са силно завити и с множество отклонения. Галактиката е била причислявана към тип Scd извън стандартната класификация на Хъбъл.

Сега е прието да се счита, че М33 е от тип S Вс .

Централна част

Малкото кръгло ядро на М 33 е с диаметър 15 св.г. Поради размерите то, както и цялата галактика не е от ярките обекти на небето ни. За сметка на това в ултравиолетовата и рентгеновата област на спектъра ядрото се откроява. Докато във видимата област на ядрото се пада само 0,5% от цялото излъчване на галактиката, то в рентгеновата област то излъчва 70% от общото лъчение.

При това, рентгеновото лъчение на ядрото е променливо – за 6 месеца мощността му намалява двойно. Тази особеност дава основание да заподозрят М 33 за галактика с активно ядро, макар че промените в рентгеновата област трябва да са съпроводени със съответни във видимата и радиодиапазона в този случай.

През 1985 г. Виктор Лютий и Александър Шаров от Московския университет долавят слаба променливост във видимата област на спектъра.

    Наблюдаваните особености на излъчването от ядрото води до предположението, че то представлява куп от звезди с висока звездна плътност, в който част от тях са тесни системи от неутронни звезди и червени джуджета.

Едновременно с това в ядрото на М 33 продължава активно звездообразуване, както и в балджа.Балджът обаче не е добре изразен.