Анализът от архивните данни на ХММ-Нютон позволяват изучаването на 856 източника със светимост повече от 4,4.10/34/ ерга в секунда в галактиката в Андромеда на площ от 1,24 квадратни градуса.
Корелацията на новите данни с предишните от каталозите позволи да се отъждествят много от тези 900 източника. В частност, изявени са 21 остатъка от Свръхнови и 23 кандидата; 18 свръхмеки източника – акрециращи бели джуджета в тесни двойни системи; 7 рентгенови двойни и 9 кандидата; 27 източника в кълбовидни купове и 10 кандидата.
Ясно е, че сред регистрираните източници трябва да има и фонови – както зад галактиката и това са предимно активни галактични ядра, а също и пред М 31 – основно звезди от нашата галактика.
На изображението червеният цвят съответства на енергия 0,2-2 КеВ; зеленият – 1-2 КеВ, а синият – 2-12 КеВ.
Централната област, балджа, е изнесена отделно в горния десен ъгъл.
Диск и спирални ръкави
В М 31 има разсеяни звездни купове, но те по-трудно се откриват. Броят им е вероятно хиляда. Търсенето им започва едва през 80-те години на ХХ век, когато влиза в действие 4-метровия телескоп в обсерваторията Кит Пик. Наблюдават се около 400 разсеяни зведни купа. Повечето са доста млади – на около 100 милиона години.
Първото проучване на младите ярки звезди в диска на М 31 започва канадеца ван ден Берг през 1958 г. Именно по тях може да се съди за спиралната структура на галактиката.
С 2-метровия телескоп система Шмид в Таунтенбург, Германия, Ван ден Берг открива 188 ОВ-асоциации в М 31, които се оказват 5 пъти по-големи от тези в Галактиката. Такава е големината им и в нашата галактика-спътник Големия Магеланов облак. Тъй като галактичните звездни асоциации са доста разпръснати и близо до нас, вероятно виждаме само централните им части. Наблюденията на ОВ-асоциации в съседните галактики помогнаха да се уточнят характерните размери и за тези от Галактиката – от порядъка на 100 пс.
Когато в началото на 80-те години влезе в действие най-големия на Балканите 2-метров телескоп на Рожен у нас с 4 пъти по-голямо зрително поле и по-добра разделителна способност от този в Германия, нашите астрономи Никола Николов и Георги Иванов заедно с Юрий Ефремов от Московския университет продължиха изследването на ОВ-асоциациите в съседните галактики. Наблюденията доказаха предположението на Юрий Ефремов, че ОВ-асоциациите от горещи млади звезди са само част от цели звездни комплекси, в които влизат разсеяни звездни купове, различни типове междузвездни облаци и други обекти, с които сега се знае, че е населена една област на звездообразуване.