Изображението, получено с Широкоъгълната планетарна камера 2 на “Хъбъл” показва двойно ядро. Нормалните галактики имат едно ядро. Астрономите все още приемат, че и ядрото на галактиката в Андромеда е едно. Двете ярки околоядрени области са потопени в диска от млади сини звезди. Възможно е част от тях да се проектират върху ядрото и видимо да го разделят Наистина ивицата има синкава светлина, каквато излъчват младите звезди.

Изображението и илюстрациите разкриват ядрото на галактиката в Андромеда М 31, обкръжено от стари червени звезди и новооткрития диск от млади сини звезди, вътре в който е чудовищна черна дупка с маси 140 милиона слънчеви.

Активните процеси в ядрото са скрити от ярките звезди.

Галактиката Андромеда е на 2,5 милиона св. г. разстояние.

Нормалните галактики имат една ядро. Астрономите все още приемат, че и ядрото на галактиката в Андромеда е едно. Двете ярки околоядрени области са потопени в диска от млади сини звезди. Всъщност, яркото петно вдясно има синкава светлина и е възможно да бъде нещо като мост.

Хало

Халото е по-обширно.

В рентгеновия диапазон М 31 е изследвана обстойно за първи път от орбиталната рентгенова обсерватория “Айнщайн”. Открити са десетки рентгенови източници в централните части на галактиката, които се предполага че са акреционни дискове около неутронни звезди или черни дупки със звездни маси в тесни звездни системи. Забелязва се, че концентрацията им тук е по-голяма, отколкото в центъра на нашата Галактика.

Около 20 от рентгеновите източници са в звездни купове - повече от тези в Галактиката и освен това те са 1,5-2 пъти по-интензивни. Възможно е тук да става въпрос за наличие на черна дупка с междинна маса в центъра на купа, каквито вече са открити в М 15 в нашата Галактика.

Има 500 сферични звездни купа или 5 пъти повече от тези в Галактиката, по-голямата част от които са ярки и обширни, нехарактерни за Млечния път.

Астрономите направиха детайлни изследвания върху характера на движение и съдържанието на метали в 10 000 звезди в М 31. Само 1000 от тях принадлежат на халото и при тях има дефицит на метали. Това сочи древния им произход. Смята се, че такива звезди са се образували много отдавна, когато масивното хало от тъмна материя е заловило от околното пространство само най-първите протогалактични фрагменти. Така стоят нещата и при Млечния път.

Възможно е Млечният път и Андромеда да са възникнали не по-късно от 500 млн. години след Големия взрив и в течение на следващите 3-4 млрд години са натрупали своята маса, притегляйки към халото си от тъмна материя неголеми групи звезди и малки галактики.

През цялото време на своето съществуване двете галактики са погълнали общо около 200 галактики и протогалактични фрагмента.