С невъоръжено око се вижда само централната ярка част на галактиката и видимите й размери са около 1^o.

С неголям телескоп галактиката вече разкрива спиралната си структура, макар че е под наклон само от 12^o спрямо зрителния лъч.

Всъщност Едуин Хъбъл разкрива галактичната природа на мъглявия обект, определяйки разстоянието до него на 900 000 св.г. – няколкократно повече от определените размери на Млечния път. Той наблюдава отделни ярки звезди-Цефеиди в М 31 с най-големия тогава 2,5-метров телескоп на Маунт Уилсън – достатъчно добре развит и прилаган метод за началото на ХХ век, - по които дава оценка за разстоянието до мъглявината в Андромеда. Успоредно с това той прилага и новият за времето си метод за определяне на разстояние по блясъка на Новите звезди, които също добре се наблюдават в М 31 и събраният наблюдателен материал за тях не бил малко – 63 на брой Нови.

Оценката за разстоянието до М 31 се потвърдила. Така възниква нов дял в астрономията – галактичната астрономия.

По съвременни оценки разстоянието до най-близката спирална галактика е много повече – 2,6 милиона св. г., а диаметърът й е 300-400 000 св.г.

Галактиката спада към Sb галактиките за разлика от Млечния път, който се причислява към пресечените спирали SBc тип.

Цетрална област

Централната издутина – балджа – е 5 пъти по-масивна, отколкото на Млечния път. Съдържа поне 100 млрд. звезди и е беден на газ и прах. Съвременните телескопи разграничават отделни звезди от балджа, които спадат към червените гиганти и свръхгиганти. Тук се наблюдават и около 300 планетарни мъглявини – малка част от десетките хиляди, които би трябвало да има галактиката. Останалите вероятно са в диска.

Интензивното ултравиолетово излъчване говори и за наличието на млади горещи синьо-бели звезди вътре в централната част.

Поне половината от радиоизлъчването на галактиката М 31 идва от ядрото. То има синхотронен характер, а източник са процесите на взаимодействие на веществото в непосредствена близост до свръхмасивната черна дупка в ядрото.

Във видими лъчи се откроява ярко малко петно в центъра на балджа, по което може да се съди за местоположението на централната черна дупка.

Открит е 100 пъти по-мощен рентгенов източник от този в ядрото на Галактиката само на 1? от центъра на М 31. Той се променя с времето.

Астрономите разкриха структурата на ядрото на близката галактика чрез изображенията от космическия телескоп “Хъбъл”, получени съвсем наскоро.

Ядрото на галактиката в Андромеда М 31 е обкръжено от стари червени звезди. Вътре в балджа е открит диск от млади сини звезди, вътре в който е чудовищната черна дупка с маса 140 милиона слънчеви.