Разсъждавайки относно спектралната звездна класификация, Фогел изказал за първи път предположението, че “рационалната спектрална класификация може да доведе до фазата на развитие на небесното тяло”.

Фогел разделил звездите на силно нагрети бели, жълти и червени звезди.

През 1883 г. той публикува първия каталог на звездните спектри на 4051 звезди до 7,5 звездна величина с деклинация между 20 и -1°.

Медик по образование, Хенри Драйер отделял от свободното си време за шлифоване на огледала за телескопи и заснемане на звездни спектри. През 1872 г. именно той за първи път получава снимка на спектъра на Вега.

При наблюдение на слънчево затъмнение в Скалистите планини, Драйер получава възпаление на белите дробове и умира на 45 години. Съпругата му предава всички собственоръчно изработени уреди, резултатите от наблюденията му и определена сума на Харвардския университет за продължаване на работата на Драйер по съставяне на каталог на звездните спектри. И той излиза в 9 тома през 1924 г. с данни за звездните величини и спектрите на 225 300 звезди.

Едновременно с работата по съставяне на каталозите под ръководството на Пикеринг, някои се опитвали да разработят и спектрална класификация на звездите. Отначало били въведени 16 спектрални класа, обозначени с латински букви от А до Q .

Антония Мори от Харвардската обсерватория предложила спектралните класове да се намалят като брой и да бъдат обозначавани с римски цифри от І до ХІІ, а впоследствие през 1897 г. ги свела до 7 основни спектрални класа с обозначения, които и досега се използват:

O – B – A – F – G – K – M

За по-лесно запомняне последователността на спектралните класове всеки може да си състави акроним. Интересното е, че колкото е по-безсмислен, по-лесно се помни като:

O – B – A –F –G – K –M

O h, B e A F ine G irl/Gay, K iss M e!

или

О , Б ъди А нгел Ф амозен, Г ордо К латещ М устак!

По-късно били въведени 10 подкласа към всеки от основните спектрални класа, които е прието да се бележат с арабски цифри от 1 до 9. Изключение прави спектрален клас О, чиито подкласове започват от 5-ти подклас.

Нашето Слънце е причислено към звездите от спектрален клас G и е от 2-ри подклас – G 2.

Харвардската спектрална класификация сега е общоприета, а към основните спектрални класове са добавени още C – сходни на К и М , но без ивици на титаниевия окис, затова пък със силни молекулярни ивици на въглерод и негови съединения – т.н. въглеродни звезди и S , които се отличават от М звездите по наличието на ивици на оксиди на някои редки метали.

Звездите Волф-Райе – WR – са обособени в отделни спектрални класове, тъй като се отличават с наличието на широки емисионни спектрални линии на йонизиран хелий He ІІ и йонизирани азот, въглерод и кислород. Те са преди клас О и са разделени на два типа: звезди WR с линии на СІІ, СІІІ, СІ V , ОІІ, ОІІІ, ОІ V , О V или WC и звезди WR с линии на N ІІІ, N І V , NV или WN.