Максимумите на кривите на излъчване на абсолютно черно тяло се изместват към по-малките дължини на вълната с увеличаване на температурата му.

Реалната зависимост между тези две величини за Слънцето най-добре съответства на излъчване на абсолютно черно тяло от 6 000°. Така е измерена температурата на слънчевата повърхност и тази на другите звезди. Според закона на Вин, колкото по-студена е повърхността на една звезда, толкова е по-голяма дължината на вълната на излъчването й, т.е. тя има червен цвят и обратно – най-горещите звезди са синьо-бели. Така цветът на звездите говори за температурата на излъчващата им повърхност.

СПЕКРАЛНА КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЗВЕЗДИТЕ

В края на ХІХ век с развитие на фотографията и приложението й в астрономическите наблюдения, започнали да се трупат документираните спектри на звезди. Разнообразието било огромно. Всъщност, няма две звезди с еднакви спектрални характеристики. Спектрите на звездите ги идентифицират така, както пръстовите отпечатъци на човешките индивиди.

Класификацията на обектите по някакъв признак, обаче помага да се “напипа” някаква закономерност, нещо присъщо за тях. Многообразието от звездни спектри било предизвикателство пред търсенията на основен белег за тяхната класификация.

През 1862 г. американският астроном Резерфорд разделил спектрите на ярките звезди на 3 групи:

• спектри с ивици и линии;
• спектри като на Сириус и
• спектри като на Спика и Регул.

Спектър на Процион от Малко куче.

о-убедителна класификация предложил Секи, отделяйки групата на “жълтите” като Слънцето звезди от тези на “белите” звезди с малко линии на метали , “червените” звезди като Антарес с няколко тъмни ивици в спектъра си и “интензивно червените” звезди с по-широки тъмни ивици на метали.