Ако в стадия на протозвезда температурата и плътността в недрата нарастват поради гравитационното свиване, то в зрелия стадий в звездните недра се разгарят термоядрените реакции. Това става, когато температурата там нарасне до около 8-10 милиона К. На налягането на външните слоеве на звездата вече се противопоставя излъчваната енергия от термоядрените реакции. Настъпилото равновесие поддържа звездата през по-голямата част от живота й върху Главната последователност. Следователно, Главната последователност е геометричното място на точки, описващи положението на звезди с различни маси в този период от живота им, когато енергията се освобождава в резултат на изгаряне на водорода в централните им области.

Зрелият стадий в развитието на звездите е различен по продължителност и зависи единствето от масата на звездата:

Звездите с най-голяма маса имат най-кратък живот – от порядъка на само стотина милиона години. Те имат най-бурната и драматична съдба в крайните си стадии и завършват живота си, експлоадирайки като свръхнови, разрушавайки се изцяло или продължавайки да съществуват като екзотични звездни остатъци – неутронни звезди и черни дупки.