Оказало се, че звездите не са хаотично пръснати в пространството на такава диаграма. Голяма част от звездите – 90% се разположили в ивица, наречена Главна последователност , в горната лява част на която се разполагат звездите бели и сини гиганти, в средната са звездите като Слънцето – жълти джуджета и в долната дясна част – червените джуджета. Вдясно горе над Главната последователност са малкото на брой огромни, но студени червени гиганти и свръхгиганти. Успоредно на Главната последователност малко под нея е ивицата на субджуджетата, а в долната лява част на диаграмата е петното на белите джуджета, където са почти 10% от останалите звезди.

Така изглежда “моментната снимка” на звездното разнообразие в околослънчевите области и сега, когато са включени много повече звезди, до които е известно разстоянието, а следователно светимостта им. Тъй като Слънцето не е на някакво специално особено място в Галактиката, приема се че такава е диаграмата спектър-светимост на други места в Галактиката, идентични с това на нашата звезда.

Самите автори на диаграмата спектър-светимост се досетили, че такова разпределение дава не просто звездното разнообразие в пространството, но и във времето. С други думи, такава картина говори за определен етап в развитието на звездите.