Сега е прието, че квазарите са активни ядра на галактики със свръхмасивна черна дупка от стотици милиони пъти масата на Слънцето. Би следвало и галактиките около тези ядра да са огромни, масивни и ярки, но в най-добрия случай около някои по-близки квазари има едва забележими мъглявини от слабия блясък на звезди. От последните наблюдения на телескопа с активна оптика Gemini на Хаваите на 9 квазара, оказа се, че 8 от тях нямат никаква галактика около себе си, а единият е заобиколен с галактика, подобна на Млечния път.

Учените не изключват възможността нашата Галактика някога да е била квазар.

Изучавайки 30-тина галактики с централни черни дупки, астрономите стигнаха до извода, че тези чудовищни обекти са възникнали чрез сливане на черни дупки със звездни маси в най- ранните етапи от възникването на галактиките и Вселената.

Този извод е направен въз основа на съпоставяне броя на звездите и масата на галактичните черни дупки, при което се забелязва права пропорционалност.

Анализите дотук сочат, че галактичните черни дупки не са възникнали преди формирането на галактиките, а след това и че масата им нараства с еволюцията на галактичното население.

Редом с общоприетото мнение за природата на квазарите има и друго – възраждащи идеята, че квазарите са самотни звезди.

Идеята е на Роберто Терлевич от Института по астрономия в Кембридж и е от 1985 година. Според него квазарите са много масивни звезди с температура от стотици хиляди градуса, обединени с милиони в компактни купове. Една такава свръхмасивна звезда в купа избухва като Свръхнова, ударната й вълна сгъстява студените облаци от газ и прах. Протича бурен процес на звездообразуване и лавинообразен процес на отделяне на енергия от избухналите свръхнови - множество умиращи масивни звезди, родени заедно. Но това е само една алтернативна идея.