НАРОДНА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ
“Юрий Гагарин”
СТАРА ЗАГОРА

Курс по ОБЩА АСТРОНОМИЯ

Надя Кискинова

ГАЛАКТИКИ С АКТИВНИ ЯДРА

Обща характеристика

Активните галактики по правило са с висока светимост, с каквато в повечето случаи се отличават и техните ядра. Видът им е също особен, пекулярен. Спектрите им, в които винаги има нетоплинна компонента и широки емисионни линии, говорят за някакви еруптивни явления.

И така, в част от галактиките се наблюдават характеристики, които трябва да произтичат от нестационарни явления в ядрата им. Такива галактики се наричат ГАЛАКТИКИ С АКТИВНИ ЯДРА или кратко АКТИВНИ ГАЛАКТИКИ.

РАДИОГАЛАКТИКИ

Възникване на радиоастрономията и първи открития

Радиоастрономията води началото си от ІІ световна война. През 1942 г. английските радиолокатори били насочени към Германия и открили шумове, приети отначало за противникови. Джеймс Хейл оглавил групата на военновъздушните сили за анализ на объркващите шумове, някои от които периодично се появявали с появата на Слънцето сутрин – така било открито радиоизлъчването на Слънцето.

Още през 1931-32 г. телефонната компания “Бел” в САЩ възложила на своята радиолаборатория да изследва високочестотните радиошумове в атмосферата. Карл Янски класифицирал тези радиошумове, като “постоянен свистящ шум от неизвестен произход, който менял посоката си с денонощен период. После се изяснило, че той идва от центъра на Галактиката. Но астрономите не обърнали внимание на откритието на Янски своевременно и радиоастрономията забавила раждането си едва след ІІ-та световна война, когато били открити много радиоизточници, някои от които били отъждествени с оптични обекти. Съставени били първите каталози на радиоизточниците в Англия и Австралия.

V-образното разположение на 27 радиотелескопа, наречени VLT – Very Large Array в пустината на щата Ню Мексико, САШ, е в експлоатация от 1980 г.