Всички Сийфъртови галактики имат малък източник на радиоизлъчване в ядрата си с интензитет от 10 до 1000 пъти по-мощен от този в обикновените галактики. Ето защо Сийфъртовите галактики се отнасят и към радиогалактиките.
Според една от приетите схеми, от нетоплинния източник в центъра на ядрото на Сийфъртовата галактика – свръхмасивна черна дупка с акреционен диск с размери от порядъка от няколко св. месеца до 2-3 св. г. се изтласкват облаци от ускорен до хиляди км/сек газ, чиято скорост вече на разстояние от около 400 св.г. спада до няколко стотици км/сек.
Хипотезата за наличие на масивна черна дупка в центъра на активните галактики, приета сега, е изказана от Кролик. Тази хипотеза обяснява някои наблюдавани особености. Вътрешната, силно нагорещена, ускорена част на акреционния диск е на разстояние от няколко светлинни месеца и излъчва интензивно рентгенови лъчи. Най-плътната част на диска е на разстояние от 1-3 св. г. и се върти по-бавно с максимум на излъчване в инфрачервената област. Малко над и под външната част на диска се изхвърлят облаци от нагорещен газ, на които се дължат широките емисионни линии в спектъра. Отвъд диска и на разстояния от стотици св. г. са хладните облаци газ, на които се дължат тесните линии на поглъщане в спектъра. Понякога се изхвърлят струи нагорещен газ с огромни скорости обикновено по оста на въртене на диска.Такива струи са забелязани и от централните части на някои квазари.
Този модел позволява да се направи аналогия между квазарите и Сийфъртовите галактики: те са различните лица на галактики с активни ядра –
- ако се наблюдава “анфас” такава галактика тя може да се проявява като мощен квазар, особено ако има изхвърлена струя по зрителния лъч към наблюдателя или Сийфъртова галактика с от ІІ тип със силно рентгеново излъчване.
- Ако се наблюдава “ребром” – такава галактика може да се класифицира като “спокоен” квазар или Сийфъртова галактика от І тип, излъчваща в целия диапазон, а също интензивно в инфрачервената област поради наличието на наблюдаваните по-бавни облаци на стотици св. г. разстояние от акреционния диск, примесени и с прах.
ГАЛАКТИКИ НА МАРКАРЯН
Спектърът на повечето галактики като цяло и дори в центъра им наподобява слънчевия, тъй като именно жълтите джуджета преобладават сред звездното население . Има обаче галактики, чиято централна част излъчва предимно в ултравиолета и където преобладават млади горещи звезди от спектрални класове A - F .През 1965 г. Маркарян в Бюроканската обсерватория прави каталози на тези галактики, което дава възможност те да се класифицират като галактики на Маркарян - звездопобни на вид, от дифузен тип (с преобладаващо УВ-излъчване на газовете около младите формиращи се звезди) или от междинен тип, клонящи към двата крайни случая.
В повечето случаи и тези галактики излъчват мощно в радиодиапазона, което ги причислява към радиогалактиките. Някои от тях са двойни галактики, които едва ли остават свързани гравитационно завинаги, съдейки по сходните им маси. Някои двойни галактики са от смесен тип – галактика на Маркарян и “нормална” галактика, т.е. по-бързо еволюирала.
И тези галактики са на огромни разстояния от нас – там, където са квазарите и Сийфъртовите галактики.
Самият Маркарян предположил, че трябва да има нещо общо между тези обекти.