Числото 7 залегнало като свещено в религиите на много древни народи. 7 са видимите с просто око особени светила на небето – Слънцето и Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн.

За 7 денонощия младата Луна изпълва половината от диска си и за още толкова тя наедрява до пълнолуние. 7 дена тя остарява до последната си четвърт и за още толкова съвсем се съсухря до следващото новолуние.

Така 7-те дни станали естествена мярка за измерване на малки периоди време. Седмицата била използвана в древен Вавилон и естествено след това била възприета от евреи, гърци и римляни и съвременната цивилизация.

Древните вавилонци дават наименования на дните от седмицата. Нещо повече, те разделят денонощието на 24 часа, като всеки час бил покровителстван от някое от седемте божествени небесни светила: първият час от съботата бил посветен на Сатурн, вторият – на Юпитер, третият – на Марс, четвъртият – на Слънцето, петият – на Венера, шестият – на Меркурий и седмият – на Луната. Редуването продължавало. Така за 8-мият, 15-тия и 22-рият час от денонощието отново се грижел Сатурн. За първият час от следващия ден идвал ред на Слънцето. Затова този ден бил наречен неделя и е посветен на Слънцето. Това в частност личи добре от английското Sunday – ден на Слънцето.

Продължавайки редуването на часовете, идвал ред на Луната да оглави следващия ден – понеделник или Monday на англ.

Вторник бил ден на Марс; сряда – на Меркурий; четвъртък – на Юпитер и петък – на Венера.

Наименованието на дните от седмицата при славянските народи имат малко по-различна логика. Празничният ден /или празен, без работа ден/ е неделята – когато нищо не се прави или от славянското не делать.

По-неделник – после денят не делать - е денят след празнична неделя, когато нищо не се прави.

Вторник е просто вторият ден след неделята, сряда е средния от дните на седмицата, четвъртъкът – е 4-ти поред ден, броен от неделята и петък – петият.

Наименованието на събота идва от еврейската дума шабаш или сабат, означаващо почивка, покой. Това е особен ден и досега в еврейския религиозен календар.

КАЛЕНДАРНИ СИСТЕМИ

Произход на думата календар

По-късно започва да се влага друг смисъл във възприетата по такъв начин дума календар – като система, отчитаща периодичните видими движения на Слънцето и Луната за измерване на интервали време. Така денонощието, лунните фази и смяната на годишните сезони са залегнали с основата на календара, а съвместяването им определя различните календарни системи. Някои предпочитали да наблюдават и измерват преди всичко лунните фази и да определят продължителността на месеца от една до следваща такава фаза. В такъв случай нямало как да се вмъкнат цял брой месеци в една слънчева година. В така възприетите лунни календари всяка година сезоните започвали в различни месеци.