МОДЕЛИРАНЕ

Моделът на една звезда представлява съвкупност от данни (в табличен или графичен вид) за плътността, налягането, температурата и химичния състав, характеризиращи слоевете от вътрешността.

Моделът е “моментната снимка” на вътрешния “разрез” на звездите на определен етап. Подобно на отделни кадри във филмова лента, моделите на звездите разкриват техните еволюционни превъплъщения.

Всъщност, моделът е една идеализация, която обаче не е произволна, защото в него са заложени наблюдаемите характеристики на звездите – големина, светимост, маса и основните закономерности на астрофизиката, теорията на термоядрения синтез и механизмите за пренос на енергия.

Моделирането е единственият метод за проучване вътрешната структура на Слънцето и звездите. Предполага се, че звездата е симетрично-сферична, т.е. всичките параметри – температура, налягане, плътност и др. – зависят само от разстоянието на разглеждания слой от геометричния център на звездата.

Приема се, че тези характеристики са постоянни величини в един слой. Звездата се разделя на слоеве – колкото повече – по-точен е моделът. Задават се стойности на параметрите във вътрешността на звездата. Прилагайки законите на астрофизиката, получават се стойностите им в следващия слой и т. н. – до повърхността, където стойностите на параметрите трябва да отговарят на наблюдаваните. Може да се тръгне и по обратния път – отгоре надолу.

При процедурата на моделиране на звездната структура се оказва, че е невъзможно да се получи произволна комбинация от радиус и светимост на звездата при фиксирана предварително маса и химичен състав и обратно – фиксираните предварително маса, радиус и светимост на звездата изискват точно определен химичен състав (това е резултат от факта, че глобалните параметри на звездите не са независими величини). Тази система от ограничения е известна като теорема на Vogt - Russell и гласи:

Масата и химическият състав на звездата определят нейния радиус, светимост и вътрешна структура, както и бъдещата й еволюция.

Pages