Великата комета на 2007 година МакНот с разкошната си опашка, видима така добре за съжаление от южното полукълбо при залез. Част от опашката някои наблюдатели от северното полукълбо твърдят, че се е виждала и дори са я снимали при залез с по-дълги експозиции. Виждаше се е дори от България. Блясъкът на кометата /главата/ й достигнал до -2 зв.в. 
Тази снимка е направена от първооткривателя й от обсерваторията Сайдинг Спринг в Австралия.

Най-ярка (от –3 зв. в.) на небето ни Халеевата комета е била на 11 април 837 г, когато е била само на 6 млн. км от Земята. Тогава опашката й обхващала цели 97 градуса от небето. А през 1910 г. при поредното й близко преминаване, Земята навлязла във външните части на опашката на кометата.

Последното преминаване през ахелия, а следователно и в близост до Земята, Халеевата комета направи през 1986 г., но за първи път бе видяна още на 16 октомври 1982 г. в съзвездието Малко куче с 5-метровия телескоп на Маунт Паломар. През март 1986 г. максималната й яркост достигна 4 зв.в., а опашката й – 30-тина градуса. В северното полукълбо се виждаше много ниско над хоризонта призори. Близостта до нея в пространството бе в този случай от порядъка на 60-тина млн. км. Това появяване е историческо, тъй като за първи път хората изпратиха сонди, които да преминат през кометата и да изпратят данни за ядрото й, непосредствено да изследват състава на кометното вещество. Това е проектът на Европейската космическа агенция „Джото”, руските сонди „Вега-1 и 2”, където България също има участие в създаването на уреди и две японски сонди.

Следващото появяване на Халеевата комета се очаква през 2061 г.

С Халеевата комета са свързани 2 метеорни потока през годината в моментите на приближаване на Земята до кометната орбита:

• Ета-Аквариди от 21 април до 12 май с максимум на 5 май (тогава Земята е на разстояние 0,064 а.е. от орбитата на кометата) и
• Ориониди от 2 октомври до 7 ноември с максимум на 21 октомври, когато Земята е на разстояние 0,16 а.е. от орбитата на Халеевата комета.