- линеен абсорбционен спектър - когато източник на непрекъснат спектър се наблюдава през слой от по-студен газ с по-ниско налягане. Броят и дължината на абсорбционните линии зависят от химическия състав на слоя по-студен газ над източника на непрекъснатия спектър. Така изглежда не само слънчевия, но и всеки друг звезден спектър.

Обяснение на тъмните линии на поглъщане в звездните спектри.

Днес наличието на емисионни и абсорбционни линии в спектъра на небесните обекти и в земните лаборатории се обяснява чрез преминаване от по-ниски на по-високи енергийни нива и обратно в атома, свързано с поглъщане или излъчване на определен брой фотони. Закономерностите в спектралния анализ се обясняват със ставащото на атомно ниво, но се налага изводът, че спектроскопията като раздел от физиката възниква от въпросите за природата на небесните и земни тела.

Терминът астрофизика бил въведен през 1865 година и тогава е дефинирана наукатаастрофизика, изучаваща строежа, физичните свойства,еволюцията на небесните тела и Вселената като цяло.

Астрофизиката се основава на наблюдението на електромагнитното излъчване на н ебесните тела и нейна цел е построяване на модели на тези тела на базата на наблюдателните данни и известните физични закони и теории. Скоро, само две години след рождената си дата, астрофизиката отбелязала своя триумф.

Изучавайки слънчевия спектър през 1968 г., англичанинът Джоузеф Локер открива близо до линията на натрия още една линия, която дълго оставала неотъждествена с известен химичен елемент. Известно време някои приемали, че това е линия на химичен елемент, срещан само на Слънцето и го нарекли хелий от Хелиос, както гърците наричали Слънцето. Едва през 1895 г. хелият бил открит в състава на земните минерали.