“Общата теория на относителността дава още по-дълбок анализ на пространствено-времевия континуум. Валидността на теорията на относителността вече не се ограничава с инерциалните координатни системи. Теорията се заема със задачата за гравитацията и формулира нови структурни закони за гравитационното поле… Тя разглежда като съществен, а не като случаен факт, какъвто бе в класическата механика, еквивалентността между тежката и инертната маса… Силата на теорията се заключава в нейната вътрешна съгласуваност и в простотата на нейните основни положения.”

Това са част от изводите на Айнщайн в “Творческа биография”.

СЛЕДСТВИЯ ОТ ПРИНЦИПА НА ЕКВИВАЛЕНТНОСТТА

В гравитационно поле светлинният лъч се отклонява

Нека си представим, че наблюдателят в падащата асансьорна кабина е безразличен към съдбата си и реши да си поиграе с топка. Захвърля я към отсрещната стена, успоредно на пода. Това би установил всеки един на негово място, т.е. всеки наблюдател, свързан с неинерциалната отправна система на падащия асансьор.

Но нека си представим, че цялата “драма” се разиграва пред очите на неподвижен наблюдател върху земята. Траекторията на хвърлената топка за него не е част от хоризонтална на пода отсечка, а парабола – така както изглежда падането на топката, хвърлена хоризонтално на земната повърхност.

Кой от двамата е прав ? Как всъщност изглежда траекторията на топката?

Нека си представим, че не топка, а светлинен лъч изпраща към срещуположната стена нещастникът в асансьора. Аналогията е пълна.

Според Принципа на еквивалентността неинерциалната отправна система може да се замени с наличие на масивно гравитиращо тяло. Нещата ще изглеждат по същия начин.

И така, в близост до масивно тяло светлинният лъч се изкривява.

Ако на някой му хрумне да възрази, че светлината няма маса и не би трябвало да изпитва влиянието на гравитиращото масивно тяло, трябва да се припомни формулата на Айнщайн:

Е = m . c ²

Светлинният лъч носи енергия, а значи и маса.

Наблюдателно потвърджение на изкривяването на светлинния лъч, преминаващ близо до масивно тяло:

Общата теория на относителността била публикува през 1916 г. Тогава избухва невиждат дотогава конфликт – Първата световна война. Въпреки всичко теорията на Айнщайн стига до Холандия.

Оттук, ентусиазираният астроном Де Ситер ги предава на Едингтон, който току-що бил назначен за директор на обсерваторията в Кеймбридж. Едингтон разбира важността на идеите и ги докладва пред физичната общност. Благодарение на този доклад, след март 1917 г. кралският астроном сър Франк Дайсън привлича вниманието на колегите си върху предстоящото пълно слънчево затъмнение на 29 май 1919 г. като доказва, че то ще предостави изключително благоприятни и уникални условия за проверка на ОТО. По време на пълната фаза с продължителност от цели 5 минути и 2 секунди, Слънцето е в съзвездието Бик, близо до Хиадите и 13 звезди се оказват близо до слънчевия диск.