Нека сега отново сме в неподвижната изолираната асансьорна кабина, но въжето изведнъж се скъса. Заедно с ужаса, политайки надолу със земно ускорение, ще изпаднем в състояние на безтегловност. Чувството за собсвената ни тежест ще се изпари, поради липсващият натиск върху пода на кабината, но телесната ни масата е същата. Не са без маса и космонавтите при космическите полети, макар че и те са в състояние на безтегловност, поради ускорителното движение на космическия кораб. Ускорително е движението и на орбитална станция около Земята или друго небесно тяло. Скоростта, която има е една, но посоката на движение поради въртенето постоянно се променя. И там космонавтите са в състояние на безтегловност.
Тези мислени експерименти, както опитът от космическите полети вече, водят до формулираният от Айнщайн.
СИЛЕН ПРИНЦИП НА ЕКВИВАЛЕНТНОСТТА:
Ефектите от силата на гравитацията и на ускорително движение са неразличими.
Самата отправната система, свързана с движението на телата е неинерциална , т.е. движеща се ускорително.
Ето двама наблюдатели в напълно затворено помещение. Единият от тях е върху земната повърхност, другият се движи със земното ускорение някъде там в космическото пространство. Установете кой къде е като външни наблюдателите и се опитайте да си представите, че сте на мястото на мъжа и жената. Открихте ли разликата? – такава няма, гласи ПРИНЦИПЪТ НА ЕКВИВАЛЕНТНОСТТА.
С понятието сила във физиката се характеризира някакво взаимодействие между телата. След като усещането за гравитация може да се замени с ускорително движение, за каква сила на гравитацията говорим? Тя е по-скоро псевдосила – нещо приличащо на взаимодействие, породено само от движение с някакво ускорение. Остава открит въпросът какво е това, което кара телата да се привличат едно към друго дори от разстояние.